БЛОГ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИЦИ :: Деня на независимостта 22 септември 1908г

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Блогрол

1. АРХЕОЛОГИЯТА ДНЕС blog
2. Ужасяваща трагедия със снахата на поета Христо Фотев!
3. СОЗОПОЛ
4. Черноморски солници лечение с кал и луга
5. Япония земетресение цунами ядрена катастрофа
6. Професионални оплювачи
7. Изящните съкровища на траките
8. Баницата на Валерия
9. Разкрити далавери в тец Марица изток-2
10. Шменти Капели
11. Ракията - българско изобретение
12. Отновo за Стефан Гамизов
13. Кой ще е новия президент. ГЕРБ може да ме подкрепи за президент
14. Морското казино
15. Веселин Маринов
16. Бой в радиото
17. Как се манипулира общественото мнение?
18. КАК ЗОМБИ-ДЕМОКРАТИТЕ НАДМИНАХА КОМУНИСТИТЕ

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.09.2011 11:00 - Деня на независимостта 22 септември 1908г

Автор: alexs Категория: Лични дневници

Прочетен: 19319 Коментари: 21 Гласове:

Последна промяна: 22.09.2011 20:35

Руско-турската освободителна война доведе до освобождението на България , но след това Берлински договор постави Българското княжество под суверенитета на Високата порта. Във вътрешен план това нямаше особени последици.
Във външнополитически план, дипломатическите представители на България бяха с най-ниския статус според традиционната дипломатическа йерархия.
На 22 септември 1908 г. България се откъсна от орбитата на Османската империя и се провъзгласи за независима. С оглед историческата традиция тя се върна към ранга на българската държава от епохата преди падането под османска власт, обявявайки се за царство, а на главата на нейния владетел княз Фердинанд бе сложена царска корона.

Цар Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали - обявяването на Независимостта на България.

Манифест към българския народ
"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о" Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

   Снимка: Авторът Църквата "Св. 40 мъченици" във В. Търново , където е обявена независимоста на България
   за гр. В Търново и църквата е постинга ми ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Благоприятният момент за обявяване на независимоста настъпва през 1908 г. Съгласно решенията на Берлинския конгрес, тогава изтича 30-годишният срок на окупацията на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Австрийците нямат никакво намерение да връщат областта на Турция. И българското правителство започва да сондира с австро-унгарското възможността да обяви независимостта на България. Формалното нарушение на Берлинския договор, дава правото на Виена да обяви анексията на Босна и Херцеговина. В същото време Германия и Франция имат спорове за Мароко По това време, на 11 юли 1908г. в Истанбул е извършен младотурският преврат. Временната дестабилизацията на Османската империя улеснява българските планове.
По жп-линията Одрин-Белово избухва стачка.
Правителството не пропуска случая да завземе с войска Източните железници, формално собственост на Турция, и да ги национализира. Така, получил конфиденциалното съгласие на австро-унгарския император Франц-Йосиф, на 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща с яхтата си от Виена в България. И направо от Русенското пристанище на Дунав се отправя към Търново заедно с Министър председателя Ал. Малинов и всички министри , където на – 22 септември - България е обявена за царство, а самият Фердиднад получава титлата цар на българите. Признаването на българската независимост не става лесно и бързо. Но за разлика от Съедиението през 1885 г.,България не е заплашена от военна намеса. най-засегнатата в случая страна - Турция, се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните Източни железници. С руско посредничество този въпрос е решен, при това възможно най-добре за България. Всъщност България не плаща почти нищо.
  Финансовите спорове са решени със следните протоколи:
Руско-турски протокол (1909),
Българо-турски протокол (1909) и
Руско-български протокол (1909).
Според тях:
Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,
Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Така в началото на 1909 г. българската независимост е призната от Турция и Великите сили, а след това и от останалите европейски страни.
Обявяването на независимостта е поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали. Суверенна България вече може да сключва легитимни договори с други държави. Рязко се увеличават приходите на държавата от мита, данъци и такси. Това спомага за бързото икономическо и духовно развитие на страната.

Гара Две могили, Русенска област. Малко известен е историческия факт, че тази ж.п. спирка е свързана със сувиренитета на страната ни. По този повод преди три години бе поставена и възпоменателна плоча.
Според историческите данни, на 21 септември на русенското пристанище акостира корабът „Крум" с княз Фердинанд, който пристига от Виена. Преди това в града се е събрало цялото правителство, начело с министър-председателя Александър Малинов. По време на пътуването за Велико Търново на княза и министрите във влака са нанесени последните поправки по текста на манифестa. Според някои изследователи окончателно историческият документ е бил готов по време на престоя на царската композиция на ж.п. гара Две Могили.
И така на 22 09 1908г. Князът министър председатекят Ал. Малинов и всички министри пътуват от Русе /тогава Русчук/ за Търново.
За да обявят тържествено в старопрестолния град манифеста за независимоста на България.
Разбира се тогава железницата е била най-добрия и престижен транспорт. Железницата от Русе за В. Търново е построена през 1900г. Две Могили тогава е село. Както Борово и Полски Тръмбеш през които преминава ж. п. линията. Само Бяла е била град тогава.
  Пристигането в Търново на княза не преминава без гафове очаквали са да посрещнат Царя на гарата в Търново а той е слязъл на гара Трапезица ..... получило се е малко разминаване.
Прочели са два пъти манифеста първия път в Църквата Св. 40 мъченици а после и на хълма Царевец. Еуфорията сред хората е била голяма!    Поредица от Русе до Търново за:
РУСЕ    ДВЕ МОГИЛИ   БОРОВО    БЯЛА  ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ
   В. ТЪРНОВО -ЦАРЕВЕЦ     ВЕЛИКО ТЪРНОВО