Блогрол
1. АРХЕОЛОГИЯТА ДНЕС blog
2. Ужасяваща трагедия със снахата на поета Христо Фотев!
3. СОЗОПОЛ
4. Черноморски солници лечение с кал и луга
5. Япония земетресение цунами ядрена катастрофа
6. Професионални оплювачи
7. Изящните съкровища на траките
8. Баницата на Валерия
9. Разкрити далавери в тец Марица изток-2
10. Шменти Капели
11. Ракията - българско изобретение
12. Отновo за Стефан Гамизов
13. Кой ще е новия президент. ГЕРБ може да ме подкрепи за президент
14. Морското казино
15. Веселин Маринов
16. Бой в радиото
17. Как се манипулира общественото мнение?
18. КАК ЗОМБИ-ДЕМОКРАТИТЕ НАДМИНАХА КОМУНИСТИТЕ
2. Ужасяваща трагедия със снахата на поета Христо Фотев!
3. СОЗОПОЛ
4. Черноморски солници лечение с кал и луга
5. Япония земетресение цунами ядрена катастрофа
6. Професионални оплювачи
7. Изящните съкровища на траките
8. Баницата на Валерия
9. Разкрити далавери в тец Марица изток-2
10. Шменти Капели
11. Ракията - българско изобретение
12. Отновo за Стефан Гамизов
13. Кой ще е новия президент. ГЕРБ може да ме подкрепи за президент
14. Морското казино
15. Веселин Маринов
16. Бой в радиото
17. Как се манипулира общественото мнение?
18. КАК ЗОМБИ-ДЕМОКРАТИТЕ НАДМИНАХА КОМУНИСТИТЕ
Постинг
13.09.2014 07:00 -
Факия Бургаско
a
Факия е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, Област Бургас.
Намира се на 47 км югозападно от гр. Бургас, на 21 км югозападно от гр. Средец и на 7 км с. Момина църква.
Факия е разположено в Странджа планина, на 17 км от границата с Турция. Надморската височина варира между 100 и 199м. През селото минава Факийска река.
Населението наброява около 430 жители. Селото е електрифицирано и водоснабдено. Пътищата са в добро състояние. Има телефонна централа, интернет достъп, кабелна телевизия и покритие на всички мобилни оператори.
Във Факия има църква, детска градина, училище, читалище, хранителни магазини и кръчма.
Има ли нещо общо между с Факия и кралство Швеция оказва се че има!
Карл ХII (1682-1718)
Описван в многочислени исторически и литературни съчинения, за да споменем Стриндберг и Волтер, останал в историята като символ на военното могъщество и на падението на Велика Швеция, Карл ХII е първият шведски крал, преминал не по своя воля по българските земи. След прочутата битка при Полтава на 27 юни 1709 г., в която армията на Швеция била напълно разбита от Петър Първи, кралят избягал в Бендер край р. Днестър, откъдето продължил активна дейност за въвличане на Турция във военен съюз срещу Русия. С такава мисия елитни офицери от кралската свита били изпращани в Цариград: Станислаус Понятовски, Томас Функ и много други, чиито доклади се пазят в Държавния архив в Стокхолм, нееднократно преминавали по утвърдения вече маршрут покрай брега на Черно море. Един от тях - Густав Челсинг, дори изчислил, че това е най-краткият път от Бендер до Цариград, изминаван за 162-164 часа езда.
В началото на февруари 1713 г. самият Карл ХII, ранен и на носилка, придружен от свита от около 500 души, поел от Бендер по същия маршрут. Но вместо в Цариград, султанът го настанил в Димотика край Одрин. Там останал до 1 ноември 1714 г. и след като разбрал илюзорността на шведско-турския съюз, разсърден от двуличието на Портата, Карл ХII поел към Швеция, за да намери смъртта си в нови битки.
"Турската епопея" на Карл ХII, отразена в дневниците на шведските офицери и на мнозина учени мъже, изпращани от краля с изследователски цели по цялата Османска империя, съдържат ценни свидетелства за българската история и за контактите с българите в онази епоха. Уникално свидетелство е и дневникът на кралския готвач в свитата, неразчетен досега, където са записани любопитни рецепти, може би и рецептата за кюфтета, навлезли в шведската кухня под наименованието "месни топчета" (kottbullar)!
В България, в районите около Айтос, Карнобат и особено в с. Факия и сега се разказват легенди за преминаването на Карл ХII. Разказва се, че Маринчо Бимбелов от Факия придружавал кралската свита и че в знак на признателност за съдействието му Маринчо бил награден от краля с орден и синя лента, която носил до края на дните си. Образът на Маринчо Бимбелов с кралската лента е увековечен върху надгробната му плоча
==================
Има разни свидетелства за нашата близост с народа на викингите.
След битката при Полтава през 1709 г. шведският крал Карл ХII бяга на юг, в Бендери. По онова време този край бил османско владение. Там кралят прекарва няколко години в изгнание. По същото време един турски султан бил принуден да потърси убежище пак на това място, при татарите. Един наш българин от Факия му помага да избяга с кораб. Когато султанът се връща отново на престола, той дарява своя спасител с чанта и специална шапка като знак за височайшо благоволение.
Споменатият българин бил от рода Биляни. От същия род е и легендарният Момчил войвода. Този род бил страшилище за поробителите. Казвали за тях: "Не отивайте там - ще ви се случат хиляди беди!..." Речено на турски език: "Бин беля." Оттам идва и прозвището на рода - Бинбелови. Един от тях се наричал Маринчо Бинбелов, сиреч Страшния. Имал огромни мустаки, яздел красив кон.
Маринчо Бинбелов-Страшния от Васил Захариев
Султанът изпраща при него свита от 300 души, за да придружава шведския крал от Бендери до Димотика. Когато свитата приближава село Факия, където се намирало феодалното имение на Бинбелови, цялото село излиза на 40 километра да я посрещне. Имало в същото време сватба - женела се родственица на Маринчо.
Шведският крал бил млад човек, хубавец. Загледал се в сватбарите, с любопитство наблюдавал особеностите на българския обичай. Развълнуван, той дава на Маринчо Бинбелов титлата "шведски рицар", а на младата булка - титлата "шведска графиня".
През 1958 г. експедиция на Българската академия на науките открива в Странджа гроба на неизвестната българска "графиня" - голяма каменна плоча с нейното име и корона.
Акад. Ангел Балевски по време на едно посещение в Стокхолм подарява на Шведската академия на науките графика с образа на Маринчо Бинбелов от художника Васил Захариев с думите:
- Това е портрет на един шведски благородник от български произход.
В северната страна е отпечатано издание, в което е описана гореспоменатата история и е поместена тази гравюра.
По същото време се появява идеята да бъде повторено с лодки пътешествието по реките на юг, известно с названието "От варягите към гърците", което остава засега неосъществено.
Горното акад. Балевски разказва при една среща с акад. Лихачов. Последният допълва, че цар Петър Велики, който разгромява шведите в битката при Полтава, е канел всички пленени шведски офицери на общи събирания и приеми с руската аристокрация. От своя страна в Швеция е създадено дружество на почитателите на Петър Велики. Северните хора са убедени, че победата над тяхната армия и прогонването й от Русия е осигурило по-нататъшния възход на Швеция..
* * * * *
Лазаров ден в с. Факия
Зимна народна носия от Факия Бургаски етнографски музей
Женска носия за Еньовден от село Факия, Бургаски етнографски музей
църквата "Свети Димитър", изградена през 1891 година
Факийска река
Факийска река
Факийска река
Кметството
Училището
Малките блоковен а снимките са построени по така нареченото постановление.
През 1982 година, по поръчение на ЦК на БКП, Министерският съвет приема прословутото 22-ро постановление, с което дава стимули на желаещите млади и здрави комсомолци да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са най-обезлюдени в страната.
Кампанията е наречена “Република на младостта”.
Стотици семейства подписват договори и тръгват към Малко Търново, Тополовград, Елхово, Болярово, Свиленград, Ивайловград, Грудово и др., привлечени от субсидията от 5000 лева на семейство или по 2500 лева на калпак, финансови бонуси към заплатите, опрощаване на дължимите данъци, осигуреното жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години. За да се осигури препитание за новодошлите жители, са построени жилища, открити са производствени цехове, обновен е сградния фонд.
В крайна сметка грандиозната по замисъл програма “Странджа-Сакар” се оказва зле обмислена и още по-зле изпълнена, което води до трудното й осъществяване и я обрича на неуспех още от самото и зараждане. Макар че първоначално всичко върви по план – освен редовите работници в Странджа-Сакар се заселват и хора от интелигенцията (макар и за кратко), започват да идват и хора от различни райони на страната, практически без никакъв критерий за подбор. Местните започват да гледат накриво пришълците, които се оказват привилегировани спрямо тях. Поради тази причина впоследствие е взето решение и местното младо население да се включи в проекта с единственото условие да остане да живее и работи там. Въпреки това миграцията на местните към големите окръжни градове започва да се засилва, макар и ограничени с т.нар. жителство. Голяма част от новодошлите се оказват тарикати, надушили отдалеч келепира, които след вземането на предвидените средства за заселване и живот по тези места изчезват.
Читалището
Социалния дом за деца с умствена изостаналост в село Факия
Къща от с Факия
Понеже е близо до границата тук е имало много отбранителни съоръжения за времето до 1989 когато Турция е била вероятен противник от НАТО
http://forum.boinaslava.net
бункер в с. Факия - бетониран купол от Т-34
http://e-vestnik.bg/3323
Вкопани танкове Панцер III и Панцер IV с двигатели Майбах
Българската отбранителна линия,,крали Марко""
http://vbox7.com/play:ba076dc55a
fakiq facebook
Факия — Уикипедия
В близост до с. Факия е с. Голямо Буково и Голямобуковския манастир
Голямобуковски манастир Животоприемен източник
АС
Факия е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, Област Бургас.
Намира се на 47 км югозападно от гр. Бургас, на 21 км югозападно от гр. Средец и на 7 км с. Момина църква.
Факия е разположено в Странджа планина, на 17 км от границата с Турция. Надморската височина варира между 100 и 199м. През селото минава Факийска река.
Населението наброява около 430 жители. Селото е електрифицирано и водоснабдено. Пътищата са в добро състояние. Има телефонна централа, интернет достъп, кабелна телевизия и покритие на всички мобилни оператори.
Във Факия има църква, детска градина, училище, читалище, хранителни магазини и кръчма.
Има ли нещо общо между с Факия и кралство Швеция оказва се че има!
Карл ХII (1682-1718)
Описван в многочислени исторически и литературни съчинения, за да споменем Стриндберг и Волтер, останал в историята като символ на военното могъщество и на падението на Велика Швеция, Карл ХII е първият шведски крал, преминал не по своя воля по българските земи. След прочутата битка при Полтава на 27 юни 1709 г., в която армията на Швеция била напълно разбита от Петър Първи, кралят избягал в Бендер край р. Днестър, откъдето продължил активна дейност за въвличане на Турция във военен съюз срещу Русия. С такава мисия елитни офицери от кралската свита били изпращани в Цариград: Станислаус Понятовски, Томас Функ и много други, чиито доклади се пазят в Държавния архив в Стокхолм, нееднократно преминавали по утвърдения вече маршрут покрай брега на Черно море. Един от тях - Густав Челсинг, дори изчислил, че това е най-краткият път от Бендер до Цариград, изминаван за 162-164 часа езда.
В началото на февруари 1713 г. самият Карл ХII, ранен и на носилка, придружен от свита от около 500 души, поел от Бендер по същия маршрут. Но вместо в Цариград, султанът го настанил в Димотика край Одрин. Там останал до 1 ноември 1714 г. и след като разбрал илюзорността на шведско-турския съюз, разсърден от двуличието на Портата, Карл ХII поел към Швеция, за да намери смъртта си в нови битки.
"Турската епопея" на Карл ХII, отразена в дневниците на шведските офицери и на мнозина учени мъже, изпращани от краля с изследователски цели по цялата Османска империя, съдържат ценни свидетелства за българската история и за контактите с българите в онази епоха. Уникално свидетелство е и дневникът на кралския готвач в свитата, неразчетен досега, където са записани любопитни рецепти, може би и рецептата за кюфтета, навлезли в шведската кухня под наименованието "месни топчета" (kottbullar)!
В България, в районите около Айтос, Карнобат и особено в с. Факия и сега се разказват легенди за преминаването на Карл ХII. Разказва се, че Маринчо Бимбелов от Факия придружавал кралската свита и че в знак на признателност за съдействието му Маринчо бил награден от краля с орден и синя лента, която носил до края на дните си. Образът на Маринчо Бимбелов с кралската лента е увековечен върху надгробната му плоча
==================
Има разни свидетелства за нашата близост с народа на викингите.
След битката при Полтава през 1709 г. шведският крал Карл ХII бяга на юг, в Бендери. По онова време този край бил османско владение. Там кралят прекарва няколко години в изгнание. По същото време един турски султан бил принуден да потърси убежище пак на това място, при татарите. Един наш българин от Факия му помага да избяга с кораб. Когато султанът се връща отново на престола, той дарява своя спасител с чанта и специална шапка като знак за височайшо благоволение.
Споменатият българин бил от рода Биляни. От същия род е и легендарният Момчил войвода. Този род бил страшилище за поробителите. Казвали за тях: "Не отивайте там - ще ви се случат хиляди беди!..." Речено на турски език: "Бин беля." Оттам идва и прозвището на рода - Бинбелови. Един от тях се наричал Маринчо Бинбелов, сиреч Страшния. Имал огромни мустаки, яздел красив кон.
Маринчо Бинбелов-Страшния от Васил Захариев
Султанът изпраща при него свита от 300 души, за да придружава шведския крал от Бендери до Димотика. Когато свитата приближава село Факия, където се намирало феодалното имение на Бинбелови, цялото село излиза на 40 километра да я посрещне. Имало в същото време сватба - женела се родственица на Маринчо.
Шведският крал бил млад човек, хубавец. Загледал се в сватбарите, с любопитство наблюдавал особеностите на българския обичай. Развълнуван, той дава на Маринчо Бинбелов титлата "шведски рицар", а на младата булка - титлата "шведска графиня".
През 1958 г. експедиция на Българската академия на науките открива в Странджа гроба на неизвестната българска "графиня" - голяма каменна плоча с нейното име и корона.
Акад. Ангел Балевски по време на едно посещение в Стокхолм подарява на Шведската академия на науките графика с образа на Маринчо Бинбелов от художника Васил Захариев с думите:
- Това е портрет на един шведски благородник от български произход.
В северната страна е отпечатано издание, в което е описана гореспоменатата история и е поместена тази гравюра.
По същото време се появява идеята да бъде повторено с лодки пътешествието по реките на юг, известно с названието "От варягите към гърците", което остава засега неосъществено.
Горното акад. Балевски разказва при една среща с акад. Лихачов. Последният допълва, че цар Петър Велики, който разгромява шведите в битката при Полтава, е канел всички пленени шведски офицери на общи събирания и приеми с руската аристокрация. От своя страна в Швеция е създадено дружество на почитателите на Петър Велики. Северните хора са убедени, че победата над тяхната армия и прогонването й от Русия е осигурило по-нататъшния възход на Швеция..
* * * * *
Лазаров ден в с. Факия
Зимна народна носия от Факия Бургаски етнографски музей
Женска носия за Еньовден от село Факия, Бургаски етнографски музей
църквата "Свети Димитър", изградена през 1891 година
Факийска река
Факийска река
Факийска река
Кметството
Училището
Малките блоковен а снимките са построени по така нареченото постановление.
През 1982 година, по поръчение на ЦК на БКП, Министерският съвет приема прословутото 22-ро постановление, с което дава стимули на желаещите млади и здрави комсомолци да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са най-обезлюдени в страната.
Кампанията е наречена “Република на младостта”.
Стотици семейства подписват договори и тръгват към Малко Търново, Тополовград, Елхово, Болярово, Свиленград, Ивайловград, Грудово и др., привлечени от субсидията от 5000 лева на семейство или по 2500 лева на калпак, финансови бонуси към заплатите, опрощаване на дължимите данъци, осигуреното жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години. За да се осигури препитание за новодошлите жители, са построени жилища, открити са производствени цехове, обновен е сградния фонд.
В крайна сметка грандиозната по замисъл програма “Странджа-Сакар” се оказва зле обмислена и още по-зле изпълнена, което води до трудното й осъществяване и я обрича на неуспех още от самото и зараждане. Макар че първоначално всичко върви по план – освен редовите работници в Странджа-Сакар се заселват и хора от интелигенцията (макар и за кратко), започват да идват и хора от различни райони на страната, практически без никакъв критерий за подбор. Местните започват да гледат накриво пришълците, които се оказват привилегировани спрямо тях. Поради тази причина впоследствие е взето решение и местното младо население да се включи в проекта с единственото условие да остане да живее и работи там. Въпреки това миграцията на местните към големите окръжни градове започва да се засилва, макар и ограничени с т.нар. жителство. Голяма част от новодошлите се оказват тарикати, надушили отдалеч келепира, които след вземането на предвидените средства за заселване и живот по тези места изчезват.
Читалището
Социалния дом за деца с умствена изостаналост в село Факия
Къща от с Факия
Понеже е близо до границата тук е имало много отбранителни съоръжения за времето до 1989 когато Турция е била вероятен противник от НАТО
http://forum.boinaslava.net
бункер в с. Факия - бетониран купол от Т-34
http://e-vestnik.bg/3323
Вкопани танкове Панцер III и Панцер IV с двигатели Майбах
Българската отбранителна линия,,крали Марко""
http://vbox7.com/play:ba076dc55a
fakiq facebook
Факия — Уикипедия
В близост до с. Факия е с. Голямо Буково и Голямобуковския манастир
Голямобуковски манастир Животоприемен източник
АС
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Делото за геноцид над палестинците пред ...
БИБИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СПРЯН !
Делото за геноцид над палестинците пред ...
БИБИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СПРЯН !
Следващ постинг
Предишен постинг
история и легенди крие всяко кътче от родната земя,
убежища на вярата и народността, старо и модерно
съжителстват... остава малко тъга от тази среща...
Поздрави за хубавия постинг !
цитирайубежища на вярата и народността, старо и модерно
съжителстват... остава малко тъга от тази среща...
Поздрави за хубавия постинг !
красиво село, с история, традиции и ...характер. Най-вежното е, че все още не е обезлюдено. Село с училище по нашия северозападен край вече почти няма, а тук, дано се запази и увеличи населението. Поздрави!
цитирайОколностите на това крайгранично странджанско село са чудесно място за ловен туризъм най-характерен за региона дивеч е дивото прасе срещат се и сърни лисици чакали зайци.
цитирай
4.
anin -
Браво!
14.09.2014 21:10
14.09.2014 21:10
Мн. хубав постинг и снимки, онази с рекичката е най-хубава,
става за десктопа...
цитирайстава за десктопа...
ходила съм през лятото на 87-88, помня заровените танкове край пътя, имаше едно попътно ханче - миналото лято братовчед ми ни заведе да видим манастира, ходихме и в Белила, селото на бащините ми родители, а майчиното ми родословно дърво има клон от Момина църква
http://justivan.blog.bg/hobi/2010/11/15/goliamobukovski-manastir-jivotopriemen-iztochnik.635431
поздрави!
цитирайhttp://justivan.blog.bg/hobi/2010/11/15/goliamobukovski-manastir-jivotopriemen-iztochnik.635431
поздрави!