2. Ужасяваща трагедия със снахата на поета Христо Фотев!
3. СОЗОПОЛ
4. Черноморски солници лечение с кал и луга
5. Япония земетресение цунами ядрена катастрофа
6. Професионални оплювачи
7. Изящните съкровища на траките
8. Баницата на Валерия
9. Разкрити далавери в тец Марица изток-2
10. Шменти Капели
11. Ракията - българско изобретение
12. Отновo за Стефан Гамизов
13. Кой ще е новия президент. ГЕРБ може да ме подкрепи за президент
14. Морското казино
15. Веселин Маринов
16. Бой в радиото
17. Как се манипулира общественото мнение?
18. КАК ЗОМБИ-ДЕМОКРАТИТЕ НАДМИНАХА КОМУНИСТИТЕ
Днес щеше да навърши 50, а остана само на 17 завинаги !!!
,, Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА "
Трампа - Филм с Петя Дубарова, поетеса, родена в гр.Бургас и самоубила се на 17 години. В ролята на Петя Дубарова - Петя Дубарова (25.04.1962 - 04.12.1979) Режисьор: Георги Дюлгеров
С решение на Министерски съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла Петя (Бургас к-с "Възраждане" ул. Гладстон 68), е преобразувана като дом-музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 г.
Дом-музей Петя Дубарова
Поезия и проза на Петя Дубарова
ЗАЩО СЕ САМОУБИ ПЕТЯ ДУБАРОВА?
Недялко Йорданов
в.Уикенд, 22-28 декември 2006г., стр. 15
Беше декември 1979г....”Петя се е отровила.”
Плъзнаха слухове за причината за самоубийството.
Бригада в бирена фабрика. Или, както се казваше тогава – “производствено обучение”. Разваля се броячът на една машина и обвиняват Петя, че тя умишлено го е развалила. Пишат писмо до училището. Събира се учителския съвет и - за да откликнат на писмото там решават да и се намали поведението.
Петя се кълне в невинността си приемат го като естествена защитна реакция. По принцип тя е нарочена вече – ученичка са национална популярност, снима се във филм, публикува стихотворения. Какво се мисли – че за нея ще се направи изключение ли? Тъкмо обратното – за назидание – най-строгото наказание. Типична учителска психика от онова време.
Никой не подозира какъв удар е това върху едно толкова емоционално и държащо на името си момиче.
За съжаление същата тази фатална вечер Петя остава самичка в къщи. И нагълтва приспивателните. За да защити честта си...
Снимки авторът
А. С.
Неизбежно си зададох въпроса защо в България има толкова самоубили се поети?!
Може би защото са хора на честа, безкомпромистни, носители на светлина.......
Останали не разбрани от обществото и от елита борещ се за власт, пари, кариера...
На великите творци алчноста, кариеризма са дълбоко чужди. Много хора могат да напишат стихче да подредят думите и римите, но това не е достъчно за да се получи шедьовър трябва да вложиш част от себе си чувствата си не можеш да бъдеш неискрен. Не може да се пише за пари, а трябва да има дълбока вътрешна потребност да се предат мислите , чувствата , възгледите, идеите...
Да споменем Яворов, Пеньо Пенев, Никола Ракитин самоубили се, на други насилствено им е отнет живота Вацаров , Гео Милев, Д Дебелянов...
Мислех да напиша но се оказа че има пост в blog.bg по този въпрос:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/19/8-bylgarskite-poeti-ubiti-i-samoubili-se-nikola-rakitin.622156
25.04.2012 08:56
Твърде рано меко казано! Жалко за тъжната реалност, която убива стойностните хора!
Върнах се Алекс. Прочетох всичко, което от цялата си душа си посветил на това светло момиче с чиста душа.
Провокира ме въпросът ти защо има толкова самоубили се поети? И Петя е една от тях за съжаление.
Поетите имат много фина чувственост, раними са. Те не могат да издържат в среда, където нямат да бъдат разбрани или са засегнати на чест. Те не пишат по поръчка, а това, което напира в душата им.
ИЗПОВЕД
(след родителската среща)
Защо? От мен ли пак ти се оплака.
Но как? Та аз не пея вече в час.
Дори звънеца трепетно не чакам -
мълча и слушам. Мамо, вярвай, аз
през този срок съвсем не се разсмивам
във час, когато другите мълчат.
Не съм необуздана, бурна, дива
дори и в събота. Но някой път
така ми се приисква да избягам
от всички тези думи и числа
и вятър на гърба ми длан да слага,
да тичам с автобусни колела.
Тогава аз забравям за урока
и моите разтворени очи
се пълнят мигом с хиляди посоки...
Класът урока слуша и мълчи.
В такива часове аз тихо бликам
най-искрените свои стихове,
но чуя ли, че името ми викът,
ги скривам като малки грехове
в очите си. Как хубаво, горещо
е с тяхната червена светлина!
Но днеска - след родителската среща,
те всички се превръщат във вина.
Какво ли щеше да напише Петя Дубарова, ако беше достигнала да днешния си рожден ден?
Поклон Петя!
Замислих се за това колко талантливи деца има в училищата по изкуствата ,
на колко от тях е пресечен пътят , как го преживяват , дали се борят ,
или избират нещо друго ... Писах малко тъга , имайки предвид колко мъдри
и истинни са стиховете на Петя , как надживяват времето .
Много се писа за това прекрасно дете - кое истина , кое - не ,
но стиховете й продължават да се четат и харесват ... да се обичат .
Поздрави за чудесния постинг !
Обикновено истинските творци са с нежни и раними души, затова другите обикновени хора, трябва много да внимаваме, да не ги нараняваме, дори и неволно...!!!
Такава е и Петя Дубарова - едно бургаско момиче, толкова талантливо, живо и
обичливо. Тя "разговаря" с морето, с рибите, с раковините, с лунапарка - живее
пълноценно и красиво детство в родния Бургас, докато нормите на системата,
взискателните даскали и училищни порядки не я застигат.... Прекъснат е един полет на една морска птица, която щеше да се развие и сега да свети на поетичния ни небосвод, с още по-силна светлина... Младият и` живет беше прекършен от едно недоразумение, съвсем нелепо....
Има много лоши хора по света, които изобщо не се интересуват, какво причиняват на човека до тях...
Поклон пред светлата памет на Петя!
Благодаря ти, Алекс! За почитта към Петя... Написаното от Н. Йорданов е така.
Има и друго. Петя потърсва Христо Фотев онази вечер. Отива до тях, звъни му, но за зла участ, Христо е извикан в София и отсъства от Бургас! Заминава и за броени часове се разминават. Никога не можеше да си го прости! Повтаряше ми: "Ако не бях заминал, детето щеше да живее. Трябваше да съм там. Да я защитя. Да я опазя! Трябваше да съм в Бургас... Тя ме е търсила. Имала е нужда от мен! " Повтаряше го до последно с такава горест, с такава мъка - той, поетът, "многогърб като камила", сродният дух... Сякаш се стапяше от мъка, като го изричаше. Така прибираше раменете си... Те я убиха. Но тя спаси много от нас. Това мога да кажа. Мога да кажа, че спаси мен. Но тук говорим за нея. Една от най-големите поетеси на България. Красива, нежна, щедро надарена от Бог със Словото му... Но "бог не наказва, когото мрази"... И тя изпълни мисията си на този свят - остави ни бисерна поезия, която ще грее и ще украсява челото на България с непомръкващ, самороден диамант!
... Поклон пред светлата памет на една от най-големите поетеси в историята на България ...
25.04.2012 13:58
Замислих се за това колко талантливи деца има в училищата по изкуствата ,
на колко от тях е пресечен пътят , как го преживяват , дали се борят ,
или избират нещо друго ... Писах малко тъга , имайки предвид колко мъдри
и истинни са стиховете на Петя , как надживяват времето .
Много се писа за това прекрасно дете - кое истина , кое - не ,
но стиховете й продължават да се четат и харесват ... да се обичат .
Поздрави за чудесния постинг !
Истинските поети са хора на честа и достоинството обвинили са Петя несправедливо тя е нямало как да се защити....за колко глупаво нещо, което тя никога не би направила! Не е от тези хора които правят компромиси със себе си . Ако беше от друго тесто забъркана като други тогавашни и днешни тинейжъри ще тегли една майна на даскалото и ще се напие с водка! Важно е да става купона и един ден да вземе кетапа /дипломата/. Истинските поети не правят компромис със себе си . И сега има такива дори струва ми се и в blog.bg Да имаме си такива поети за разлика от журналистиката ни, която е купена. И ни манимупулира постоянно за да не видим че "Царят е гол"! Истинските поети не може да ги купи никоя власт!
Днес от тази бирена фабрика, където Петя е била на бригада нищо не е останало нарязаха я на скрап, а сега на това място на 15 май ще откриват най-големия мол на Бургас. /Жалко за българската индустрия оставиха хората без хляб!/
Каква ирония тази част е струвала примерно 5 лева не повече, а фабирката я няма вече, но творчеството остава непреходно! Е тогава е възтържествувала подлоста за момента....
Много талантливи деца се похабяват защото водещите фактори инвестират пиоритетно в скъпи лимузини и магистрали, а не в тези деца! Всъщност те са най-ценното! Те в бъдеще могат да издърпат напред страната духовно културно икономически!
"стиховете й продължават да се четат и харесват ... да се обичат" и да добавя да се пеят песни по нейните текстове!
Обикновено истинските творци са с нежни и раними души, затова другите обикновени хора, трябва много да внимаваме, да не ги нараняваме, дори и неволно...!!!
Такава е и Петя Дубарова - едно бургаско момиче, толкова талантливо, живо и
обичливо. Тя "разговаря" с морето, с рибите, с раковините, с лунапарка - живее
пълноценно и красиво детство в родния Бургас, докато нормите на системата,
взискателните даскали и училищни порядки не я застигат.... Прекъснат е един полет на една морска птица, която щеше да се развие и сега да свети на поетичния ни небосвод, с още по-силна светлина... Младият и` живет беше прекършен от едно недоразумение, съвсем нелепо....
Има много лоши хора по света, които изобщо не се интересуват, какво причиняват на човека до тях...
Поклон пред светлата памет на Петя!
Разбира се че трябва да внимаваме да не ги нараняваме ! Но и ти си творец Монна :))))! Да с право мога да кажа, че е "Слънчевото момиче на Бургас"
Много е обичала морето и Бургас
http://vbox7.com/play:de17a5a7
Морето
Морето с морска обич е раздало
на много песъчинки кротка нежност,
на много водорасли цвят е дало
от синьото на своята безбрежност.
И в пристъп на любов е сътворило
седефа във разтворената мида,
във своите подводия измило
следи и от тъга и от обида.
О, как ли е успяло да направи
то всяка риба с нещо по-различна
и с дланите си синкаволилави
да сее радост в свойта безграничност.
И аз стоя изопната и няма,
на пясъка, самичка под небето,
и чувствам се и горда, и голяма,
и силна, и добра като морето.
Благодаря ти, Алекс! За почитта към Петя... Написаното от Н. Йорданов е така.
Има и друго. Петя потърсва Христо Фотев онази вечер. Отива до тях, звъни му, но за зла участ, Христо е извикан в София и отсъства от Бургас! Заминава и за броени часове се разминават. Никога не можеше да си го прости! Повтаряше ми: "Ако не бях заминал, детето щеше да живее. Трябваше да съм там. Да я защитя. Да я опазя! Трябваше да съм в Бургас... Тя ме е търсила. Имала е нужда от мен! " Повтаряше го до последно с такава горест, с такава мъка - той, поетът, "многогърб като камила", сродният дух... Сякаш се стапяше от мъка, като го изричаше. Така прибираше раменете си... Те я убиха. Но тя спаси много от нас. Това мога да кажа. Мога да кажа, че спаси мен. Но тук говорим за нея. Една от най-големите поетеси на България. Красива, нежна, щедро надарена от Бог със Словото му... Но "бог не наказва, когото мрази"... И тя изпълни мисията си на този свят - остави ни бисерна поезия, която ще грее и ще украсява челото на България с непомръкващ, самороден диамант!
... Поклон пред светлата памет на една от най-големите поетеси в историята на България ...
От съдбата си човек не може да избяга Надя ! Факт е, че България е погубила най-добрите си поети! Благодаря че сподели!
".. Поклон пред светлата памет на една от най-големите поетеси в историята на България "
Най-младата сред големите творци на България.
ПОКЛОН!
Тя остана завинаги на 17 години!!!
Нощна приказка
Разхождах се по спящата алея
във царството на размислите свои.
И вечер, благородна като фея,
прегръщаше ме в своите покои.
Но както крачех в тишината гъста,
зад мен долитна някой, тихо седна
и някой ме погали с хладни пръсти,
обърнах се нататък и погледнах.
И чудо ... беше кацнал тъй безшумен,
до мен довлякъл беше своя шатър
с издути бузи и добър, и румен,
до мене беше кацнал Вятър ...
Благодаря ти, Алекс, за спомнянето, за хубавия постинг!
Някога с кръжока на Епитропов посетихме къщата на Петя и гроба й...
Поклон пред паметта на един голям творец!
Няма как да не стигна до това , като непрестанно се сблъсквам с такива опити и то точно тук . Нараняването е всенародно занимание. Защо ли ?
Ще споделя любимото ми нейно стихотворение (едно от многото, които знам наизуст) :
ПОСВЕЩЕНИЕ
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка —
на теб — непознатия — смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми — властната — жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
http://vbox7.com/play:3e77072c
Поклон пред паметта и!
Благодаря ти за поста, Алекс!
Харесвам стиховете и песните по нейни стихове.
Едва ли ще се намери човек, който да не е възхитен от дарбата на това момиче, преждевременно отишло си от този свят.
Поклон пред светлата и памет!
26.04.2012 09:59