БАБИНДЕН
ПО КОМУНИСТИЧЕСКО ВРЕМЕ
Автентичен разказ от първо лице като съ-организатор и празнуващ автор: Петранка МИЛЕВА
На 21 януари (стар стил) днес 8 януари отбелязваме Деня на родилната помощ.
Честит празник на всички акушери, гинеколози и медицинския персонал, свързан с обгрижването на родилките появяването на бял свят на нашите свидни рожби. Празнуват младите майки, които даряват живот! Празнуват и бабите, които помагат при отглеждането на внучетата!
Да сте живи и здрави! Бъдете благословени!
Въпреки преосмислянето, а твърде често тоталното отричане на ценностната ни система по комунистическо време, този празник се отбелязваше, много шумно и весело в кварталните ОФ (отечествено-фронтовски) организации, в заводите и фабриките, които по това време бяха хиляди на брой в България.
Всички по своеобразен и оригинален начин възпроизвеждаха ритуала БАБУВАНЕ, който се е спазвал още в древността, езически ритуал в духа на българските народни традиции.
По селата, както и в по-малките градчета, обичая бабуване не се възпроизвеждаше, а и до сега не се възпроизвежда а действително се изпълнява оригиналния автентичен български ритуал.
Поздравяват се действащите баби и акушерки в буквален смисъл.
В градски условия този ритуал се съществяваше и осъществява символично в миналото и до днес. Днес, той също е бил възпроизведен в стотици читалища, пенсионерски клубове и други организации, с предмет на дейност, свързана с бебетата, бабите, майките и жените.
Искам да разкажа на младите ни блог-читатели, пък и да припомня на съвремениците на това време, как празнувахме ние по комунистическо време БАБИНДЕН.
60-те до 80-те години на миналия век.
Настроението е на най-висок градус,още от сутринта, въпреки зимния мразовит ден.
Жените се поздравяват, шегуват се с мъжете, че нямат работа на техния празник, защото който мъж се появи на БАБИНДЕН ще му свалят гащите...
Цял ден се занасят с колегите си, които им честитят праника.
-Няма ли да почерпите, днес?
-Внимавайте, ей, само да сте припарили на празника, лошо Ви се пише!Ще Ви свалим панталоните, като нищо!!!
В нашия завод, един от най-големите в гр. Бургас по това време се организирахме няколко дни предварително.
Първо украсявахме мястото, където ще празнуваме, както подобава.
Ние празнувахме в банкетната зала към заводския стол.
Който каквото битово изделие, символизиращо българщината и българските традиции на бабинден имаше в дома си, донасяше: малка маса-паралия, трикрако столче, малко бакърче, малки покривки в народен стил тип шевица, някоя престилка от народна носия бяла фуста с дантелки, бродирани каренца с битови български народни мотиви и други подходящи за празника предмети, като дървени лъжици, дървено хаванче, в каквито и до днес някои домакини чукат орехи, чесън и други ядки. Така „родилната” стая бе обзаведена и битовия импровизиран кът красиво оформен.
Някои жени носеха собственоръчно приготвени блюда, пита, домашен кейк, баници, курабийки, целувки, дребни сладки и соленки. Други, на които не им се обикаляше предния ден около кухненската печка носеха закупени сладкиши и питиета, като бисквити, вафли, шоколадови бомбони, тиквички, кадаиф, баклава. Други дами, които си имаха и си правеха домашен „дамазлък” носеха домашни ликьори, вина, кисело зеле, сланинка, лютеници, сладка, или други мезета. Тези лакомства повдигаха празничното настроение и духа на празнуващите. Допринасяха, не само за духа на празника, а и за подсилване на празнуващите, изтощени от лудите танци.
Друг задължителен реквизит бе осигуряването на касетфон-супер модерна придобивка за времето, радиокасетофонче, магнитофон, грамофон, или при липса на друго, дори транзистор. Важното беше да има, излъчващо музика устройство, за да звучи предимно народна музика, най-подходяща за случая, обезателно и кючеци, подходящи за по-солените щегички и закачки, и, разбира се, диско и танцова музика.
Всяко по-голямо предприятие задължително имаше по щат медицинска сестра, или фелдшер за оказване първа помощ при нужда на работниците и служителите, или насочване към специалист, при внезапна болка или дискомфорт на някой от нас. Ние имахме фелдшерка шармантна руса красавица, която само с блага дума неутрализираше болежките ни.
За да пресъздадем максимално автентично ритуала на раждането, за целта някоя от жените носеше кукла-бебе.
Предварително закупувахме хавлиена кърпа и сапун, които да подарим на ФЕЛДШЕРКАТА-баба и акушерка едновременно, както си е по обичая. Когато всичко бе подредено, трапезата сложена, бакърчето, сапуна и хавлията, поставени върху масичката-паралия, спирахме или намалявахме до минимум звука на касетофона, откъдето се разнасяше кръшната народна музика и всички се събирахме в кръг около този своеобразен народен кът.
Най-хлевоустата жена започваше и водеше ритуала, а останалите пляскаха, дюдкаха, даваха наставления и подмятаха пиперлии лафчета.
-Хайде, бабо, идвай бързо, че напъните зачестиха и булката вече ще ражда.
С бързи, кръшни, ситни стъпки, фелдшерката пристъпваше игриво към РОДИЛКАТА, някоя от нас, друга, държеше бебето, изпод полите й и го мърдаше под наметнатата шарена престилка, или фуста.
БАБАТА (фелдшерката) започваше „ображдането”...
Напъни, булка, напъни...
Ние пригласяхме:
-Ха-така, дай още малко, напъвай, напъвай...
-Още малко остава, поеми въздух дълбоко, издишай, дишай, дишай нареждаше БАБАТА.
-Хайде булка, давай, давай приканвахме булката и ние от останалия „персонал.”
-ОПА, с приповдигнат тон произнасяше АКУШЕРКАТА. Давай, още малко, още малко! Дай! Напъни! Главичката на бебето се показва.
Помощният персонал показваше изпод фустата главичката на бебето. Всички се радваха, подскачаха около „родилката”, с възклицания:
-Хайде, хайде, побързай, да не се задуши бебето, около пъпната връв...Дай, дай, дай...
Родилката, имитираше силен напън, помощничката-санитарка, изведнъж изваждаше цялото бебе и го подбутваше към ръцете на БАБАТА, която произнасяше поздравителна тирада:
-Браво! Честито! Момченце е.
Подаваше бебето на помощничката-санитарка, която символично го изкъпваше, подсушаваше и го повиваше, както си му е редът.
През това време му се радваше:
-Я какъв е убавец. Красавец! На татко си, май е отрязал главата. Че и алаброс има! Я да видим, колко килограма е? Точно 3,500 в нормата, че и малко отгоре! Да му премерим височината…Охо, хооо цели 52 сантиметра! Юначага!
След няколко минути бабата-акушерка продължаваше ритуала, обръщайки се към „родилката” с думите:
-Сега внимавай, скоро ще почувстваш силен напън, не се плаши, ще излезе БАБИНОТО БЕБЕ, както в народните традиции са наричали плацентата...,
-Вимавай, като ти дойде силният напън, дай и от себе си, за да излезе по-бързо плацентата, че ако се разкъса става опасно, се пригласяше тук-там някоя жена. Други подхващаха раздумка, как са раждали, как е извадена тяхната плацента..., как е изглеждала, колко е била голяма.
-Най-накрая! Излезе, размахваше една намачкана салфетка бабата-акушерка, издърпвайки я, уж из-под полата на родилката! Я да видим - цяла-целеничка е! Браво булка. Почивай сега. Така завършваше процеса на раждането бабата-акушерка! Всичко мина нормално! Ха, да ти е честито мъжко чедо! Да е живо и здраво, да порасне силен мъж, да се изучи и да успее в живота!
Бабата-акушерка дори символично дезинфекцираше под полата родилката, с щипци и тампон памук, напръскан с чист медицински спирт.
Изхвърляше непотребните медицински отпадъци в кошчето за отпадъци, поставено встрани от родилката и се отправяше към паралията с бакърчето, за да си измие ръцете, след раждането, както се е правело при бабуването, както правят и днес всички акушер-гинеколози след ображдане.
Както си е по народния български обичай, една от жените поливаше на акушерката вода, за да си измие добре ръцете, друга жена й подаваше сапунерката, за да си натрие ръцете със сапун, трета хавлията, за да си подсуши ръцете, след което я намяташе върху дясното й рамо.
Така почти всички жени участваха с по някоя РОЛЯ , и/или реплика, под формата на наставления, или хапливи шегички по време на бабуването.
След приключване на „раждането”, кърпата и сапунчето, заедно с букет цветя се поднасяха на бабата-акушерка с благодарност за добре свършената работа и ображдането на здраво мъжко бебе. Краят на символичния ритуал бе и началото на веселата част!
Водещата ритуала канеше присъстващите жени на танци. Първият танц бе хоро, като с подарената й хавлиена кърпа бабата-акушерка водеше хорото.
Следваха наздравици и тостове за бабата-акушерка, за здравето на младите майки и бебетата, на всички баби. След похапването отново се усилваше музиката, пускаше се някой кръшен кючек.
Някои от жените си вързваха кърпа през кръста, или колан през поясока, със засукан (завързан) на него едър морков в областта под пъпа и възпроизвеждаха под звуците на музиката тласъците, с моркова, които са довели до зачеването на бебето. Имахме няколко „кючекчийки”, които така живописно въртяха гюбека и моркова, тръскайки го срещу накоя от играещите, че се смеехме през сълзи. Всички кършехме, кой-как може тела, въртяхме ръце, тананикахме:
Хайде, оп-па, оп-па, върти, върти...
Дай-му! Дай!
Следваха още хора, диско-музика, наздравици, вицове, на които, без да се хваля, аз бях ненадминат източник и още 2-3 колежки. Едната започваше, другата продължаваше, то думата, дума отваря. На който му се удават вицове, той знае как е. Никога не съм заучавала вицовете, или записвала, за да ги запомня. Те се появяваха в точния момент след някоя реплика, или разказан друг виц и буквално взривяваха настроението.
Превивахме се от смях, със зачервени лица и разведрени души след ежедневните рутинни задължения, след по някоя чашка ликьорче, винце. Празникът ни започваше около час преди приключване на работния ден, отпуснат ни щедро от директора. Така че, след приклчване на ритуала и работния ден, поканвахме най-отговорните ръководители-мъже, за да ги почерпим за здраве. Пък и да си потанцуваме в мъжка компания.
Шегувахме се и по този повод, обявявайки някое танго:
-БАБИ КАНЯТ!!!
Ето така празнувахме БАБИНДЕН в нашия завод през 80-те години на миналия век!
Хирперборея, Атлантида, Шамбала и Туле –...
Политически вицове 1 - Най-новите
