2. Ужасяваща трагедия със снахата на поета Христо Фотев!
3. СОЗОПОЛ
4. Черноморски солници лечение с кал и луга
5. Япония земетресение цунами ядрена катастрофа
6. Професионални оплювачи
7. Изящните съкровища на траките
8. Баницата на Валерия
9. Разкрити далавери в тец Марица изток-2
10. Шменти Капели
11. Ракията - българско изобретение
12. Отновo за Стефан Гамизов
13. Кой ще е новия президент. ГЕРБ може да ме подкрепи за президент
14. Морското казино
15. Веселин Маринов
16. Бой в радиото
17. Как се манипулира общественото мнение?
18. КАК ЗОМБИ-ДЕМОКРАТИТЕ НАДМИНАХА КОМУНИСТИТЕ
Прочетен: 5542 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2013 17:09
Поет, издател, печатар, антикварен книжар, самоотвержен труженик на словото. Роден е на 30 април 1943 година в село Смочан, Ловешко. Живее в град Бяла, Русенска област. Публикува стихове от 1958 година - отначало във вестник ”Септемврийче”, после в “Народна младеж”, “Народна армия”, а също в списанията “Армейска младеж”, “Сержант”, “Зари”, “Турист”, “Народна кооперация”, “Българосъветска дружба” и др. Превеждан е на руски, турски, немски и есперанто. Негови стихове са печатани в редица руски литертурни вестници и списания - “Литературен вестник”, “На боен пост”, “Съветски патриот”, “Московски университет”, сп. “В единен строй” и др., а също и в турските в. “Нова светлина” и сп. “Нов живот”. Присъства като поет и в немскоезичното списание“ГДР”. Представен е като поет в сборниците “Китка”, “Наказаният тигър”, “Бягството на ключовете”, “Искри над Янтра”, “Вечен огън” (издаден в Москва), “Тикви на плет”, “Един ден ще си направя къща”, “Летящо гнездо”, “Кулски поетичен панаир”, “Планински ритми”, “Листопад на спомените”, “Светулки в тунела”, “Поезия – Бяла – 2003” и др. Издавал е вестник за хумор и сатира “Хайде де”, вестник за поезия “Перигей” и списание за литература “Искри”. Автор е на книгите “Звънче”, “Мамо не тъгувай, че ме няма”, “Парола Светлина” и “Дежурен огън”. Автор е и на прекрасни миниатюри и афоризми под общо заглавие "И каза Времето!" Пише и хумор. Организатор е и на ежегодните конкурси за поезия в гр. Бяла, Русенска област (посвещавани отскоро на името на известния български поет Петър Алипиев, който е от с. Босилковци,община Бяла). Носител е на редица национални и регионални поетически награди.
Когато се давиш в морето от обещания, не са ти нужни спасители.
***
Често пъти сладките приказки дават горчиви резултати.
***
Ако имаш две ризи, не ги показвай на ближния си- ще ти завиди!
***
Заблееш ли, може и трева да пропасеш.
***
Пришпорваме ли времето, може да загубим посоката.
***
Има хора на дълга и хора на дълговете.
***
Най- често истината стои под езика.
***
Най- лесно се усеща дъхът на завистта.
***
Не е страшно да паднеш, страшно е ако не можеш след това да се изправиш.
***
Не е важно да слушаш какво ти говорят, по- важно е да знаеш какво ти мислят.
***
Не винаги голямото лапане зависи от голямата лъжица.
***
Навира ли ти се някой в очите, кани се да се качва на главата ти.
***
Най- често човек греши, когато се мисли за абсолютно прав.
***
Човек, ако не умее да печели приятели, за какво му е да печели врагове.
***
Когато се изкачват към върха много хора предпочитат кривите пътеки.
***
Трудно е да подлагаш крак на хора, които тъпчат на едно място.
***
Управниците си играят с народа на сляпа баба. Правят се, че не виждат хала му.
***
Лошите думи са като куршумите- не се знае кого ще улучат.
***
Най- трудно се излиза от духовна криза.
Подготвила за печат по повод седемдесет годишния юбилей (30 април 2013 г.) на поета Иван Сверняшки: Павлина Петкова, гр. Бяла, област Русе
Мъчат ме думите
Иван Северняшки
Мъчат ме думите. Пиша на мама.
Пиша за мама, а мама я няма.
Мама отиде нейде оттатък,
где няма връщане, няма остатък.
Вечер ме гледа, там от небето,
като звездица в небитието.
Чувам да дума, дума след дума:
“Срещнеш ли мъка, сине, по друма,
наведи чело, целуни ръка.
Човек е човек, за да разбира.
Пръстта ни ражда и ни прибира!”
Из стихосбирката “Дежурен огън”
Иван Северняшки
На този, който не беше с нас
Ще си угаснеш, без да си горял.
Животът без да спре, ще те отмине.
Ще те заровят в седем стъпки кал
и глупаво ще известят: “Починал”.
Почива оня, който е живял.
И войнът след сражение почива...
А ти на тоя свят какво си дал?
Ти трябва да си идеш мълчаливо.
Не известявай никому смъртта,
когато с нея ти не казваш нищо,
освен че си износил пет палта
и си се грял на чуждото огнище.
Наистина ще плачат след това.
Ще казват, че си бил, а днес те няма,
то вечно някой, мъдро свел глава,
тъгува по заровеното в ямата.
ВЕЧЕРЕН РАЗМИСЪЛ
Иван Северняшки Умира моят бащин дом, умира. Старее къщата. Умряха майка ми, баща ми, брат ми из райските градини скита и господа за мене често пита: защо се бавя и къде живея? Приятелите още ли очакват да ги почерпя, за да ме одумват. Дали черницата изсъхна край стобора. Дали във къщи идват още хора. Пътеката до моя дом с трева обрасна. Една къртица чак под прага рови. И чака къщата стопани нови.
А това е снимка от град Бяла русенско града на Северняшки и линк към моя постинг за БЯЛА Град Бяла Русенско - снимки
"Чувам да дума, дума след дума:
“Срещнеш ли мъка, сине, по друма,
наведи чело, целуни ръка.
Човек е човек, за да разбира.
Пръстта ни ражда и ни прибира!”"
Хубав, първо юнски ден!
Поздрави Поете!
По-точно в едно неделно предаване или почти всяка неделя по БНР се пуска някой негов афоризъм!
Поздрави, Алекс!