Поет, издател, печатар, антикварен книжар, самоотвержен труженик на словото. Роден е на 30 април 1943 година в село Смочан, Ловешко. Живее в град Бяла, Русенска област. Публикува стихове от 1958 година - отначало във вестник ”Септемврийче”, после в “Народна младеж”, “Народна армия”, а също в списанията “Армейска младеж”, “Сержант”, “Зари”, “Турист”, “Народна кооперация”, “Българосъветска дружба” и др. Превеждан е на руски, турски, немски и есперанто. Негови стихове са печатани в редица руски литертурни вестници и списания - “Литературен вестник”, “На боен пост”, “Съветски патриот”, “Московски университет”, сп. “В единен строй” и др., а също и в турските в. “Нова светлина” и сп. “Нов живот”. Присъства като поет и в немскоезичното списание“ГДР”. Представен е като поет в сборниците “Китка”, “Наказаният тигър”, “Бягството на ключовете”, “Искри над Янтра”, “Вечен огън” (издаден в Москва), “Тикви на плет”, “Един ден ще си направя къща”, “Летящо гнездо”, “Кулски поетичен панаир”, “Планински ритми”, “Листопад на спомените”, “Светулки в тунела”, “Поезия – Бяла – 2003” и др. Издавал е вестник за хумор и сатира “Хайде де”, вестник за поезия “Перигей” и списание за литература “Искри”. Автор е на книгите “Звънче”, “Мамо не тъгувай, че ме няма”, “Парола Светлина” и “Дежурен огън”. Автор е и на прекрасни миниатюри и афоризми под общо заглавие "И каза Времето!" Пише и хумор. Организатор е и на ежегодните конкурси за поезия в гр. Бяла, Русенска област (посвещавани отскоро на името на известния български поет Петър Алипиев, който е от с. Босилковци,община Бяла). Носител е на редица национални и регионални поетически награди.

Когато се давиш в морето от обещания, не са ти нужни спасители.

***
Често пъти сладките приказки дават горчиви резултати.

***
Ако имаш две ризи, не ги показвай на ближния си- ще ти завиди!

***

Заблееш ли, може и трева да пропасеш.

***

Пришпорваме ли времето, може да загубим посоката.

***

Има хора на дълга и хора на дълговете.

***

Най- често истината стои под езика.

***
Най- лесно се усеща дъхът на завистта.

***

Не е страшно да паднеш, страшно е ако не можеш след това да се изправиш.

 ***

Не е важно да слушаш какво ти говорят, по- важно е да знаеш какво ти мислят.

***
Не винаги голямото лапане зависи от голямата лъжица.

***

Навира ли ти се някой в очите, кани се да се качва на главата ти.

***

Най- често човек греши, когато се мисли за абсолютно прав.

***

Човек, ако не умее да печели приятели, за какво му е да печели врагове.

***
Когато се изкачват към върха много хора предпочитат кривите пътеки.

***

Трудно е да подлагаш крак на хора, които тъпчат на едно място.

***
Управниците си играят с народа на сляпа баба. Правят се, че не виждат хала му.

***
Лошите думи са като куршумите- не се знае кого ще улучат.

***
Най- трудно се излиза от духовна криза.

Подготвила за печат по повод седемдесет годишния юбилей (30 април 2013 г.) на поета Иван Сверняшки: Павлина Петкова, гр. Бяла, област Русе

  

Мъчат ме думите

Иван Северняшки 

Мъчат ме думите. Пиша на мама.
Пиша за мама, а мама я няма.
Мама отиде нейде оттатък,
где няма връщане, няма остатък.
Вечер ме гледа, там от небето,
като звездица в небитието.
Чувам да дума, дума след дума:
“Срещнеш ли мъка, сине, по друма,
наведи чело, целуни ръка.
Човек е човек, за да разбира.
Пръстта ни ражда и ни прибира!”

Из стихосбирката “Дежурен огън”

Иван Северняшки

На този, който не беше с нас

Ще си угаснеш, без да си горял.
Животът без да спре, ще те отмине.
Ще те заровят в седем стъпки кал
и глупаво ще известят: “Починал”.

Почива оня, който е живял.
И войнът след сражение почива...
А ти на тоя свят какво си дал?
Ти трябва да си идеш мълчаливо.

Не известявай никому смъртта,
когато с нея ти не казваш нищо,
освен че си износил пет палта
и си се грял на чуждото огнище.

Наистина ще плачат след това.
Ще казват, че си бил, а днес те няма,
то вечно някой, мъдро свел глава,
тъгува по заровеното в ямата.

 

ВЕЧЕРЕН РАЗМИСЪЛ
             Иван Северняшки Умира моят бащин дом, умира. Старее къщата. Умряха майка ми, баща ми, брат ми из райските градини скита и господа за мене често пита: защо се бавя и къде живея? Приятелите още ли очакват да ги почерпя, за да ме одумват. Дали черницата изсъхна край стобора. Дали във къщи идват още хора. Пътеката до моя дом с трева обрасна. Една къртица чак под прага рови. И чака къщата стопани нови.
  А това е снимка  от град Бяла русенско града на Северняшки и линк към моя постинг за БЯЛА   Град Бяла Русенско - снимки

 

 

 

Чудесен постинг!... Познаваме се лично с Иван Северняшки /Севера/... Добряк, колоритен образ... Негови афоризми звучат в едно неделно утринно предаване по БНР...

Понякога се улавям, че казаните и написаните думи, сякаш съм искала да изрека. Колко са еднакви мислите ни?

"Чувам да дума, дума след дума:
“Срещнеш ли мъка, сине, по друма,
наведи чело, целуни ръка.
Човек е човек, за да разбира.
Пръстта ни ражда и ни прибира!”"

Хубав, първо юнски ден!

Поздрави Поете!
По-точно в едно неделно предаване или почти всяка неделя по БНР се пуска някой негов афоризъм!

Много са точни афоризмите, а стиховете са доста тъжни, но такъв е живота в своя край, когато много от близките си отидат.

Дълбоко човечни стихове, пропити с тъга , близки до всеки...
Поздрави, Алекс!