Общоприета е максимата, че историята е„учителка на народите”
 Далечната 1994г
България Гърция и Аржентина се срещат на световното първенство по футбол България ги бие. Две години по-късно в страната ни се прилага аржентинският опит от валутния борд. По медиите се води кампания колко добре е аржентинската икономика и как е овладяна инфлацията.....кой знае защо днешната обстановка в България  прилича толкова много  на Аржентина когато е падал борда.....


"Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога не се учат от историята."

Точно преди единадесет години Аржентина изживя най-тежката криза в своята двестагодишна история. Тогава хората излязоха на улицата с тенджери и тигани, за да протестират срещу условията на живот в страната и срещу политиците, носещи отговорността за тях. "Que se vayan", пееха тогава демонстрантите, приканвайки политиците да си ходят. Стигна се до редица кървави изстъпления и близо 40 души бяха убити.  президентът Фернандо де ла Руа избяга с хеликоптер от офиса си, обграден от разгневена тълпа.  Аржентина . тогава беше една банкрутирала страна, съсипана икономически от корумпирани, неспособни политици. Дълговете й бяха огромни - 170 млрд. американски долара. Работа почти нямаше, а децата и родителите им буквално гладуваха в някога богатата Аржентина. В края на 2001 г. най-скъпият държавен банкрут в историята повали страната на колене. Този фалит показва удивителни паралели с актуалната глобална криза. По време на голямата аржентинска криза правителството в Буенос Айрес нямаше възможност да плати дълговете в размер на 90 милиарда долара.
От 1989 до срива през 2001 г. аржентинското песо бе обвързано с щатския долар. Валутният борд, който излекува хиперинфлацията, задвижи и прогресивна дефлация, която правеше аржентинския износ все по-малко конкурентноспособен, намали размера на източниците на приходи на правителството, както и способността му да изплаща дълговете си към МВФ. На световните пазари аржентинските продукти станаха по-скъпи. Страната внасяше много повече стоки и запълваше чрез нови дългове празнината във външнотърговския баланс. При това Аржентина, също както сега Гърция, бе лесна плячка на финансовите пазари в усилията да се сдобие със свежи пари - страната биваше притискана от все по-високите лихви. И днес бившият аржентински министър на икономиката Роберто Лаваня не може да повярва до каква степен бе затънала страната му. "Ситуацията беше извънредно лоша. Много историци казват, че това е била най-тежката криза от 1890 г. Социалното положение на хората беше ужасно. 52% или над половината население живееше под границата на бедността", припомня Лаваня. През 2002 г. той става министър на икономиката и заедно с президента Нестор Кирхнер дава ход на една нова политика. Кирхнер обявява страната за неплатежоспособна, като изплаща само лихви на Международния валутен фонд, за да получи известна свобода на действие. Президентът чисто и просто анулира голяма част от държавните дългове, без да обръща внимание на чуждестранните кредитори, на които Аржентина дължи пари, и девалвира силно националната парична единица - песото. Постепенно страната отново става конкурентоспособна.


В края на 2001 година Аржентина преживя най-скъпия държавен банкрут в световната история. Планината от дългове, които натрупа страната, в крайна сметка се стовариха върху нея с огромна сила и принуди властите да затворят кепенците на институциите и банките за няколко месеца. Аржентинският фалит от преди 10 години показва удивителни паралели с актуалната криза в Гърция. Какви са поуките?
По време на голямата аржентинска криза правителството в Буенос Айрес нямаше възможност да плати държавни дългове в размер на 132 милиарда долара. Провинциалните задължения бяха 22 млрд. долара. Безработицата стигна невиждани размери, а данъчните постъпления намаляха драстично. Тогавашните власти водеха политика на ритмично обслужване на външните задължения, което в крайна сметка се оказа пагубно за страната и я тласнаха в още по-голяма рецесия. Кредиторите на Аржентина, като 40% от тях бяха аржентинци, никога повече не видяха парите си. Страната беше обвързана с щатския долар от 1989 г. до срива през 2001 г. Американската валута обаче се оказа истински воденичен камък на шията на експортната промишленост и спъваше притока на чужди инвестиции. Прекалено голям беше и броят на аржентинците, които са натрупали дългове в долари.
Паралелите с актуалната криза в Гърция са очебийни. И в двата случая става дума за безнадеждно задлъжнели страни, които са изгубили своя валутно-политически суверенитет. България също върви по този път.
 

Аржентина: Нека Атина фалира, за да не влошава положението

Марио Блехер, който стоеше начело на централната банка на Аржентина след голямата криза от 2001 г., съветва Гърция да спре плащането по дълга си, за да не влошава още повече своята икономика и да снеме заплахата, надвиснала върху Европейския съюз. В интервю за агенция "Блумбърг" известният икономист, който е възпитаник на Чикагската икономическа школа, заявява: „Този дълг е неизплатим“. Гърция според него не само трябва да фалира, а да фалира мащабно. „Един малък фалит е по-лош от големия фалит, по-лош е и от това въобще да не се фалира“, казва той. Спасителните програми, създадени от МВФ и ЕЦБ, водят Гърция към рецесия, категоричен е Блехер. След тях Гърция ще остане окована от съотношението на дълга си към БВП. Икономическият растеж ще изчезне. Според аржентинеца, фалитът на Гърция ще принуди Португалия да направи същото, а Ирландия ще изпадне под изключителен натиск да обяви фалит поне символично. Това, което се случва сега, е възмутително, твърди той. Ако тези страни направят всичко, което им се предписва, всичките програми, реформи и приватизации, в края на 2012 г. съотношението дълг / БВП ще е по-високо, отколкото сега. Блехер стоеше на поста управител на централната банка пет месеца, след като Аржентина фалира по своя дълг . Той видя и последиците от изоставянето на фиксирания валутен курс на песо към долара в съотношение 1:1. За справяне с непосредствените поражения той въведе краткосрочните облигации Lebac, които предлагаха до 140% доходност. След 10.9% спад на икономиката през 2002 г., Аржентина постигна девет поредни години на икономически растеж. Неговата позиция влиза в противоречие с тази на канцлера на Германия Ангела Меркел, според която рискът от гръцкия фалит за световните пазари е толкова голям, че подобна опция е недопустима. Но Блехер се аргументира, че няма смисъл да се дават пари на Гърция, за да може Атина след това да ги предава на германците като в плащания на лихви и главници по дълга си. Според него, във всичките програми по линия на еврото няма икономически смисъл. Според Блехер, фалитът на Гърция не означава задължително напускане на еврозоната. Последното според него би било „твърде сложно“, тъй като трябва да се пренапишат бизнес договорите, а и повече кредитни институции ще бъдат изправени пред риск от фалит. Тежестта по стабилизиране на икономиките, които ще обявят фалит в рамките на еврозоната, ще падне на Германия и Франция, посочва още 63 годишният икономист, който в момента е вицепрезидент на ипотечна банка и член на борда на енергийна компания. „Някой ще трябва да плати“. Ако най-големите икономики на Европа не пожелаят да платят, за да имат единна валута, според него те ще трябва да излязат от
еврозоната.





Как Аржентина се възроди от пепелта
Преди десет години една от най-големите държави в Латинска Америка фалира, а сега изживява истинско икономическо чудо, на което могат да завидят много закъсали страни в Европа

. Напоследък все повече анализатори припомнят за падението на Аржентина през 2001 г. и дали нейното възкръсване, най-вече икономически, не би могло да покаже на страни като Гърция как да се измъкнат от примката.

            *         *        *       *       *       *
Десет години след държавния фалит в Буенос Айрес и много други градове от кризата няма и помен. Хората имат много повече пари. Потреблението рязко се засилва. По нищо не личи, че някъде има глобална криза. Затова не е изненада, че след смъртта на държавния глава Нестор Кирхнер, той е наследен на президентския пост от съпругата му Кристина Кирхнер, която победи безапелационно на изборите м.г. Тя гордо говори за забележителен възход на нацията край Рио де ла Плата. "Ние сме една нова Аржентина. Страната направи приказен скок. Само си помислете за онази Аржентина, в която една четвърт от населението беше без работа. Онази Аржентина, чиито дългове възлизаха на повече от 140 процента от брутния вътрешен продукт и където всеки втори живееше в бедност. Днес ние насочваме поглед към една страна, която бележи най-продължителния подем в своята 200-годишна история," гласи равносметката на президентката Кирхнер.

Тези дни мнозина аржентинци следят с тягостно чувство глобалната финансова криза, която разтърсва редица държави по света. И отново напират болезнени спомени. Хората в Аржентина знаят какво означава един държавен банкрут. За тях нещата изглеждат много добре в тези смутни времена. Така 2010 г. бе една много успешна година за аржентинската икономика, която достигна ръст от 9.2%, сочат официални данни. Най-много за добрите резултати е спомогнал промишленият сектор, който се е увеличил с 9.7% на годишна база. Латиноамериканската държава успя благополучно да се измъкне от примката, от което днес могат да се поучат редица закъсали европейски гиганти. (По материали на чуждия печат)

http://www.segabg.com/article.php?id=585297



Кристина Киршинер (АРжентина) , се опъна на МВФ , вместо икономии наливаше пари в дребния, в средния бизнес, в хората и така напук на МВФ успя да вдигне Аржентина за 10 години
58-годишната Кристина Кирхнер се радва на подкрепата на народните маси, но и на голяма част от средната класа и дори на представители на елита, които са доволни от икономическата стабилност.




05.01.2002 – Най-големият валутен борд в света, този на Аржентина, е пред своя край.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2002/01/05/212948_nai-golemiiat_valuten_bord_se_srina/

Защо толкова много Дянков СБ и МВФ държат на борда?
http://vbox7.com/play:2207c20d38

Защо в страната на футбола и тангото след като се отказали от борда тръгнало  добре?

и поучителен постинг... урок по развитие...
и за останалите държави...
поздравявам те..

Добър пример си посочил...

но и с отговорност. Питам се - така ли биха се развили събитията,
ако бихме избрали ние този път ... с много въпросителни.
Поздрави за постинга, Алекс !

Да много поучителен особено за България...да преди 12 години аржентинците са били в същото положение като България днес....намерили са начин да се справят.... ако бяха ги търпяли още щяха да живеят по съветите на Стив Ханке във валутен борд нищо че, народа щеше да умира от глад поради липса на препитание ....

Хубаво е да намериш верния път ... дори с цената на риск,

Благодаря за коментара Този път предстои да го избираме защото, ще става по-лошо .......хората протестираха не бяха чути проблемите не се решават вероятно и следващото правителство не ще може да направи необходимото.Дано не се стига ексцесии и жертви но ако не се направят необходимите реформи това е неизбежно... много ще започнат да говорят за здрав разум...а здравият разум ще изисква да се направят необходимите реформи....

Плашат ни че, ако падне борда ще настъпи аполалипсис, но се вижда че в Аржентина точно обратно е страната им се е оправила след падане на борда и е спряла да слуша съветите на видни икономически корифеи от МВФ и СБ ....
Въпроса е кой губи и кой печели от падането на борда.
Зад борда се крие статуквото пази го...
КОЙ ПЕЧЕЛИ
1 Безработните печелят, защото до няколко години повечето от тях ще си намерят работа, защото производството потръгва ...Безработицата до няколко години силно намалява така е станало в Аржентина
2 Бизнеса който е ориентиран към производство и особено към износ също започва да печели добре....тогава няма да има смисъл да се държат парите в банки, а ще трябва да се влагат в производство или акции и имоти.
3. Фондовата борса и пазара на имоти също ще се раздвижи, защото няма да е изгодно да се държат парите в банки на депозит и да се печели от лихви .....сега в момента парите се изтеглят от производство и се вкарват на депозити продават се имоти и се вкарват на депозити, но това е гибелно вкарваш едни пари и чакаш да дойде от лихва/т.е от въздуха/ само че тази печалба трябва да бъде отнета на някой от производствения сектор.
4. На дребния и средния бизнес също започва да потръгва защото се появават пари в населението.
5. Който има кредити в левове ще бъде улеснен в изплащането дори и лихвите да бъдат увеличени малко поради инфлацията ...
6. Иноса ще бъде стимулиран ....
КОЙ ГУБИ
1. Борда е удобен за монополите падането му би ги затруднило да си прибират печалбите.
2. Вложителите биха загубили част от спестяванията.
3. Част от най-богатите бизнеса на които им е ориентиран към далавери /или чакат на лихва/,а не към производство.
4. Тези които имат малки спестявания ще загубят малко но в дългосрочен план ще спечелят защото ще има възможности за бизнес или работа .
5. Големите търговски вериги би ги затруднило също и вкарването на вносни стоки....
6. Оскъпяване на вноса особено в първия момент след падането на В. Б.
7. Кредите в чужда валута ще бъде затруднено изплащането им.
8. Държането на пари на депозит няма да е много изгодно както е сега дори и може да е малко губещо/ще трябва да се инвестира/.

Повечето от негативнините фактори ако потръгне икономиката ще бъдат преодолени до няколо години ....много от най-богатите и политиците ги плаши възможно падане на Валутния Борд.

През 1997 г. влизането в борд не е било грешка но продължителното му прилагане е грешка...има пристрастяване към борда.
Трябва да се разбере че валутният борд е изчерпал позитивното действие върху икономиката сега търпим негативите и основното е че не стимулира производството/затова се увеличава безработицата,/ а иземването на парите на 99% от населението.

Определено! А на България и предстди влизане в еврозоната...

Вече трябваше да бъдем в ерозоната защо не сме там! Е за това трябва да напиша специален постинг
Под въпрос е дали ще я бъде еврозоната....след, това което се случи в Кипър и по лоши неща могат да станат
Как може хора в страна от Европейския съюз да се палят поради бедност??? Този Европейски съюз ще тръгне ли да ни спасява!....Едва ли ???
Пред Евросъюза има два пътя да се спаси или разпадне! Политиците не могат да го разберат как да стане това спасение, а то е на основата християнските ценности....
Богатите трябва да помогнат на закъсалите страни има исторически опит как става това е план МАРШАЛ.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-03-29&article=446235

Хареса ми постингът ти. Аржентина е много добър пример за това как има начин да се излезе от тежка криза и без да се слушат едностранните догматични твърдения на хората от МВФ, например. Относно България и нашия борд - от падането му ще спечелят много хора със задължения в лева и ще загубят много хора със задължения в евро. Много ипотечни кредити на далеч недотам богати хора, например, са в евро, и това ще ги удари много тежко в първия момент, много е възможно да изгубят домовете си, ако не се вземат необходимите мерки, които да забранят на банките да ги изгонят в първите 1-2 години. Като цяло, не считам, че падането на борда ще има добър ефект днес.
Но ти си напълно прав, като каза, че бордът е трябвало да падне много отдавна - той наистина трябваше да е просто временна мярка. И аз недоумявам защо той продължава да функционира и днес, да не говорим, че функционира при същия курс, при който и преди 16 години, което е ненормално, предвид различията в икономическата активност. Според мен също България трябваше отдавна да е в Еврозоната и така да се ползва от плаващ валутен курс. Но на този етап, ако това не е вариант поради проблеми при нас самите и в Еврозоната, то смятам, че поне не бива да се избързва със свалянето му, докато страната отново не се насочи към по-бърз растеж и по-голяма увереност, която да не позволи големи сътресения (по подобие на този преди кризата, когато моментът може би беше подходящ бордът да се смъкне).
Поздрави! :)

http://bulgaria-mmt.blogspot.com/p/blog-page.html
http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/09/blog-post_15.html
http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/11/blog-post.html
http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/01/blog-post_19.html
http://www.peticiq.com/za_premahvane_na_walutnia_bord