... в метрото студ, безмълвие и мрак, усещах как започва да ме втриса,
навярно съм приличал на глупак, качил се на погрешната мотриса,
във мен се вряза леденият глас: – Внимание, вратите се затварят! –
навсякъде с бруталната си власт залоства ме без жал Пожарникарят,
бях тръгнал дявол знае накъде – не помня? – Бизнес парк, или Обеля,
но ти при мен така и не дойде, днес ще переш, ще гладиш във неделя,
семейни дни – пече се мусака, или в гърнето кротко къкри леща,
сложи си спешно брачната халка, че, май, мъжът ти взе да се досеща? –
отдавна вече негова не си! – и аз не знам дали ще бъдеш моя,
да спреш при мен с едно „O "кей”-такси, косици да ми вейнеш на завоя,
да те погледам – смешен идиот, изгубил се в софийската Обеля,
и да изчезнем в някой друг живот, във който ще е цял живот неделя!
1 септемврий 2018 г.
гр. София, 9, 10 ч.
Европейският парламент говори за ЖЕРТВИТ...
Не се мрази!
такъв патриот,
София ще да е само Обеля!
:)))
такъв патриот,
София ще да е само Обеля!
:)))
Благодаря за слънчевата усмивка, Ник!
Чу
Да бе, да... драматургия! :-)))))))))
Сценарий за Холивуд, Иличе.
Успех на бъдещата ти книга, девойчице!
Чу
Тук става дума за други нещо, Ведрина.
Грешен прочит. И аз нямам против метрото, дори ме кефи.
Чу
Днес не? :-)))
Чу
Ръси си хламидиите по цял ден и по цяла нощ.
Чу
Да.
Благодаря, че го отбелязваш! :-)))
Чу
Неизчерпаема си!
Чу
И брат на Родоския колос! :-))))))))))))
Чу
Благодаря, Ваня.
До нови срещи!
Чу
Най-трудният.
Като гледам колко хора в литературата се вземат насериозно, ми става смешно.
Благодаря, Тесла.
Чу