Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
25.05.2016 23:26 -
Абитуриентът, който разплака цяла България: Съучениците ми са мили с мен!
Момчето, което бе изоставено от свои съученици да ходи с метрото на бала си, на зазоряване, както информира БЛИЦ, стана главен герой в социалните мрежи.
„Огледах се да видя дали е останала още някоя кола, която да ме вземе, след което видях мъжа на моята класна г-жа Антоанета Георгиева. Той ме попита дали ще ме вземат. Аз казах, че не виждам кой би ме взел, и му обясних, че ще се запътя към метрото. Оттам завих в другата пресечка и една жена ме настигна. Тя е негова съседка. Представи се като Весна. Принудих се да се кача, защото тя бибиткаше. Реших - какво пък толкова, ще се кача. Преди това разговарях с моя съученик Андрей, който не беше длъжен да ме кара, но ми беше казал, че ще ме вземе. Но той беше със семейството си, а колата беше 4-местна”, това разкри пред „24 часа Кристиан Неделчев.
„Не ми стана мъчно, затова, че трябваше да вървя сам към хотела. Знаех, че метрото спира точно отпред. Не ми стана мъчно, напротив, аз обичам да пътувам с транспорта. Не обвинявам нито класа си, нито класната си. Всички са били много мили и дружелюбни към мен. С голямо внимание са се отнасяли. Благодарен съм и на жената, която ме закара. Е, аз предварително бях отишъл с баба до хотела, 2 дни по-рано. Исках да видя къде се намира хотелът, какви са залите. Искам още веднъж да ви кажа, че наистина моите съученици не са виновни. Не желая хората да се настройват срещу съучениците ми. Никой не е виновен и не ми е бил длъжен”, казва още дванадесетокласникът.
Той разкри, че след празнуването се е прибрал с метрото, но този път в компанията на неговия съученик Андрей.
„Приятелка ми каза, че не е харесала костюма ми – бил пенсионерски. Но костюмът си е истински, италиански. Мама го избра. Помолих я да избере нещо слънчево и семпло, да не е тъмно. Костюмът струва 190 лв. Много приятна цена. Италиански костюм на българска цена. В интернет намерих много по-скъпи костюми, за 500 лв. Като казах на мама, тя се ядоса, защото тя е работила за 600 лв. в държавна институция, но от няколко месеца е без работа”, споделя Кристиан.
Момчето е останало без баща още, когато е бил на осем години. Родителят му починал от рак на белите дробове.
Мечтите на момчето да са стане консул в някоя страна и допълва: „Искам да представлявам нашата страна в друга държава. Искам да следвам международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет. Записал съм се на кандидатстудентски изпити през юни. Преди исках да стана министър-председател, но си дадох сметка, че това е много сложна професия. Може да те оплюят, може да има конфликти на интереси”.
http://www.blitz.bg/news/article/415012?utm_medium=Facebook&utm_campaign=blitz&utm_source=blitz
„Огледах се да видя дали е останала още някоя кола, която да ме вземе, след което видях мъжа на моята класна г-жа Антоанета Георгиева. Той ме попита дали ще ме вземат. Аз казах, че не виждам кой би ме взел, и му обясних, че ще се запътя към метрото. Оттам завих в другата пресечка и една жена ме настигна. Тя е негова съседка. Представи се като Весна. Принудих се да се кача, защото тя бибиткаше. Реших - какво пък толкова, ще се кача. Преди това разговарях с моя съученик Андрей, който не беше длъжен да ме кара, но ми беше казал, че ще ме вземе. Но той беше със семейството си, а колата беше 4-местна”, това разкри пред „24 часа Кристиан Неделчев.
„Не ми стана мъчно, затова, че трябваше да вървя сам към хотела. Знаех, че метрото спира точно отпред. Не ми стана мъчно, напротив, аз обичам да пътувам с транспорта. Не обвинявам нито класа си, нито класната си. Всички са били много мили и дружелюбни към мен. С голямо внимание са се отнасяли. Благодарен съм и на жената, която ме закара. Е, аз предварително бях отишъл с баба до хотела, 2 дни по-рано. Исках да видя къде се намира хотелът, какви са залите. Искам още веднъж да ви кажа, че наистина моите съученици не са виновни. Не желая хората да се настройват срещу съучениците ми. Никой не е виновен и не ми е бил длъжен”, казва още дванадесетокласникът.
Той разкри, че след празнуването се е прибрал с метрото, но този път в компанията на неговия съученик Андрей.
„Приятелка ми каза, че не е харесала костюма ми – бил пенсионерски. Но костюмът си е истински, италиански. Мама го избра. Помолих я да избере нещо слънчево и семпло, да не е тъмно. Костюмът струва 190 лв. Много приятна цена. Италиански костюм на българска цена. В интернет намерих много по-скъпи костюми, за 500 лв. Като казах на мама, тя се ядоса, защото тя е работила за 600 лв. в държавна институция, но от няколко месеца е без работа”, споделя Кристиан.
Момчето е останало без баща още, когато е бил на осем години. Родителят му починал от рак на белите дробове.
Мечтите на момчето да са стане консул в някоя страна и допълва: „Искам да представлявам нашата страна в друга държава. Искам да следвам международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет. Записал съм се на кандидатстудентски изпити през юни. Преди исках да стана министър-председател, но си дадох сметка, че това е много сложна професия. Може да те оплюят, може да има конфликти на интереси”.
http://www.blitz.bg/news/article/415012?utm_medium=Facebook&utm_campaign=blitz&utm_source=blitz
Следващ постинг
Предишен постинг
Чак пък толкова...Айде сега всички да ревнем. Да не е само той на този хал
цитирайКакво има да коментираме? Поредният продукт на глобализма гъделичка нашето съчуствие с клишета за бедна майка и починал баща, за да стане министър-председател. Не ме упреквайте в жестокост, осмислете по-задълбочено репликатта за истинския италиански костюм и неговата цена, и ще разберете истинската мизерия на духа на това дребно, полирано и бездуховно същество, чиято най-голяма трагедия в живота се състои не в това, че е без баща, а в това, че съучениците му са му вързали тенекия. Хм, а какво друго може да се очаква от същества, чиято разлика се изчерпва с това, че имат татенца с коли, а той си нямал. Жалко, затъпяло, дебилско поколение на ...как беше...евроатлантическия цивилизационен избор на марки костюми и марки ай-фони.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71260
Блогрол