Блогрол
1. АРХЕОЛОГИЯТА ДНЕС blog
2. Ужасяваща трагедия със снахата на поета Христо Фотев!
3. СОЗОПОЛ
4. Черноморски солници лечение с кал и луга
5. Япония земетресение цунами ядрена катастрофа
6. Професионални оплювачи
7. Изящните съкровища на траките
8. Баницата на Валерия
9. Разкрити далавери в тец Марица изток-2
10. Шменти Капели
11. Ракията - българско изобретение
12. Отновo за Стефан Гамизов
13. Кой ще е новия президент. ГЕРБ може да ме подкрепи за президент
14. Морското казино
15. Веселин Маринов
16. Бой в радиото
17. Как се манипулира общественото мнение?
18. КАК ЗОМБИ-ДЕМОКРАТИТЕ НАДМИНАХА КОМУНИСТИТЕ
2. Ужасяваща трагедия със снахата на поета Христо Фотев!
3. СОЗОПОЛ
4. Черноморски солници лечение с кал и луга
5. Япония земетресение цунами ядрена катастрофа
6. Професионални оплювачи
7. Изящните съкровища на траките
8. Баницата на Валерия
9. Разкрити далавери в тец Марица изток-2
10. Шменти Капели
11. Ракията - българско изобретение
12. Отновo за Стефан Гамизов
13. Кой ще е новия президент. ГЕРБ може да ме подкрепи за президент
14. Морското казино
15. Веселин Маринов
16. Бой в радиото
17. Как се манипулира общественото мнение?
18. КАК ЗОМБИ-ДЕМОКРАТИТЕ НАДМИНАХА КОМУНИСТИТЕ
Постинг
12.06.2011 04:12 -
Пътни произшествия част1
Автор: alexs
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6432 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2011 10:52
Прочетен: 6432 Коментари: 14 Гласове:
16
Последна промяна: 14.06.2011 10:52
ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ
Началото на юни е. Денят е необичайно жарък за това време по крайбрежието.Термометрите гонят рекорди като надхвърлят 32 градуса. Такива жеги са характерни за юли август по морския бряг. Но прогнозите са за предстоящо лошо време. Аз имам почивен от работа ден. Не изтърпявам горещините и решавам да се топна в морето за първи път през годината. Както се казва да му направя сефте за тази година. Нали сега за мен морето е даденост, но не винаги е било така. Слагам къси гащета и фанелка и за 7-8 мин. съм на северния плаж. Въздухът и черният пясък са огнено горещи. Няма и прохладен ветрец. Спасението е само във водата, само че знам какво ме очаква. Бавно се потапям, но в мен се забиват хиляди ледени иглички. В началото на юни все още морската вода е много студена.Плувам малко от една страна ме тегли навътре, но от друга се замислям, че е опасна ледената вода отказвам се да навлизам навътре. А и спасители няма, не че на мен ми трябват. Стоя не повече от 5 мин. и чувствам как ледената вода ме изсмуква. Решавам да изляза набързо се избърсвам и тръгвам по горещия пясък и имам чувство че краката ще ми се опекат. Поемам обратно към дома ми, но ми се струва, че се намирам в сауна. Сякаш нищо не предвещава, че му остава само два часа на това безоблачно и адски горещо време. Прибирам се; обикновените процедури след плаж - баня, обяд, половин час излежаване, че какво друго в тази жега, която е навън. Но не мога да си позволя много да се излежавам решавам да прегледам това онова из интернет , а после си правя планове за дребни покупки, и след това да свърша някаква работа към центъра на града
Към 3 часа след обяд изведнъж небето започва да притъмнява от запад. Внезапно излиза чудовищна прашна буря, която чупи клони, събаря дървета.Въздуха е изпълнен с облаци от прах. По улиците се виждат странни гледки на прибягващи млади хора по плажно облекло. Вятърът свири и тресе прозорците, а природата за пореден път показва своята сила. Всичко се развива със светкавична бързина. Затварям прозорците навън е страхотен прахоляк. Решил съм да изчакам да утихне. И тогава да излизам.
Чува се вой на линейка, но не му обръщам особено внимание това е ежедневие живея близо до градски булевард и движението е голямо. Няколко минути по-късно поглеждам през прозореца да видя как е навън. Бурята вече е стихнала, а улиците са почти сухи, съвсем леко е прикапало, а небето започва да просветлява.
Ужас навън има стълпотворение от хора, а линейката в момента потегля навярно към болницата. Не виждам смачкана или ударена кола. Бързо разбирам, че има ударен пешеходец.
Излизам да видя какво се е случило, а после и до близкия магазин да напазарувам нещо. За кратко време се е създала суматоха при ПТП. Пострадалата е откарана за болницата. На снимките се виждат все още неприбраните обувки и чадърче на пострадалата пешеходка. Картинката е покъртителна.
Замислям се за миг за потърпевшата. Миг невнимание от водача на превозното средство или пострадалата пешеходка. Среща на траекториите на движение на човека- пешеходец с машината - автомобил и всичко трае само части от секундата. Просто един миг, който променя живота а понякога води и към отвъдното.
Следва стандартната процедура при такива случаи: Обаждане на тел.112 Извикване на линейка на Бърза помощ и КАТ. КАТ си прави протокол и си изяснява, кой какви нарушения е допуснал. Пострадалата пешеходка се откарва в спешен център в случая /спешно отделение на МБАЛ/.
В спешно отделение първо се правят необходимите изследвания, рентгенови снимки, ехограф ако е необходимо и всякакви други по преценка на лекарите. Ако е много тежко положението на пострадалия с опасност за живота се влиза в интензивно отделение. Ако е увредена главата и мозъка - неврохирургия. Ако има само натрошени кости в ортопедията. Дано докторите и Господ помогнат на пострадалата жена. Пожелавам и скорошно възтановяване!
Следва продължение част2 скоро... Този път събитето се развива на пътя Бургас Созопол преди близо месец и т е свързано с жертви.случаят е отразен в медиите, на който ставам неволно пряк очевидец...... Пътят за Созопол е осеян с крайпътни паметници на загинали.... тези мантинели, които ги сложиха на пътя не могат да спрат безумието , а понякога и пречат....не знам какво трябва да се направи .. изглежда и ние самите трябва да се променим... но пътищата не са само от асфалт /има и морски пътища / трагедии стават в морето въздуха както ще стане ясно по-нататък.
Пътни произшествия 2. Пътят Бъргас-Созопол.
http://alexs.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/14/pytni-proizshestviia-chast2-pytiat-burgas-sozopol.764701
А.С.
Началото на юни е. Денят е необичайно жарък за това време по крайбрежието.Термометрите гонят рекорди като надхвърлят 32 градуса. Такива жеги са характерни за юли август по морския бряг. Но прогнозите са за предстоящо лошо време. Аз имам почивен от работа ден. Не изтърпявам горещините и решавам да се топна в морето за първи път през годината. Както се казва да му направя сефте за тази година. Нали сега за мен морето е даденост, но не винаги е било така. Слагам къси гащета и фанелка и за 7-8 мин. съм на северния плаж. Въздухът и черният пясък са огнено горещи. Няма и прохладен ветрец. Спасението е само във водата, само че знам какво ме очаква. Бавно се потапям, но в мен се забиват хиляди ледени иглички. В началото на юни все още морската вода е много студена.Плувам малко от една страна ме тегли навътре, но от друга се замислям, че е опасна ледената вода отказвам се да навлизам навътре. А и спасители няма, не че на мен ми трябват. Стоя не повече от 5 мин. и чувствам как ледената вода ме изсмуква. Решавам да изляза набързо се избърсвам и тръгвам по горещия пясък и имам чувство че краката ще ми се опекат. Поемам обратно към дома ми, но ми се струва, че се намирам в сауна. Сякаш нищо не предвещава, че му остава само два часа на това безоблачно и адски горещо време. Прибирам се; обикновените процедури след плаж - баня, обяд, половин час излежаване, че какво друго в тази жега, която е навън. Но не мога да си позволя много да се излежавам решавам да прегледам това онова из интернет , а после си правя планове за дребни покупки, и след това да свърша някаква работа към центъра на града
Към 3 часа след обяд изведнъж небето започва да притъмнява от запад. Внезапно излиза чудовищна прашна буря, която чупи клони, събаря дървета.Въздуха е изпълнен с облаци от прах. По улиците се виждат странни гледки на прибягващи млади хора по плажно облекло. Вятърът свири и тресе прозорците, а природата за пореден път показва своята сила. Всичко се развива със светкавична бързина. Затварям прозорците навън е страхотен прахоляк. Решил съм да изчакам да утихне. И тогава да излизам.
Чува се вой на линейка, но не му обръщам особено внимание това е ежедневие живея близо до градски булевард и движението е голямо. Няколко минути по-късно поглеждам през прозореца да видя как е навън. Бурята вече е стихнала, а улиците са почти сухи, съвсем леко е прикапало, а небето започва да просветлява.
Ужас навън има стълпотворение от хора, а линейката в момента потегля навярно към болницата. Не виждам смачкана или ударена кола. Бързо разбирам, че има ударен пешеходец.
Излизам да видя какво се е случило, а после и до близкия магазин да напазарувам нещо. За кратко време се е създала суматоха при ПТП. Пострадалата е откарана за болницата. На снимките се виждат все още неприбраните обувки и чадърче на пострадалата пешеходка. Картинката е покъртителна.
Замислям се за миг за потърпевшата. Миг невнимание от водача на превозното средство или пострадалата пешеходка. Среща на траекториите на движение на човека- пешеходец с машината - автомобил и всичко трае само части от секундата. Просто един миг, който променя живота а понякога води и към отвъдното.
Следва стандартната процедура при такива случаи: Обаждане на тел.112 Извикване на линейка на Бърза помощ и КАТ. КАТ си прави протокол и си изяснява, кой какви нарушения е допуснал. Пострадалата пешеходка се откарва в спешен център в случая /спешно отделение на МБАЛ/.
В спешно отделение първо се правят необходимите изследвания, рентгенови снимки, ехограф ако е необходимо и всякакви други по преценка на лекарите. Ако е много тежко положението на пострадалия с опасност за живота се влиза в интензивно отделение. Ако е увредена главата и мозъка - неврохирургия. Ако има само натрошени кости в ортопедията. Дано докторите и Господ помогнат на пострадалата жена. Пожелавам и скорошно възтановяване!
Следва продължение част2 скоро... Този път събитето се развива на пътя Бургас Созопол преди близо месец и т е свързано с жертви.случаят е отразен в медиите, на който ставам неволно пряк очевидец...... Пътят за Созопол е осеян с крайпътни паметници на загинали.... тези мантинели, които ги сложиха на пътя не могат да спрат безумието , а понякога и пречат....не знам какво трябва да се направи .. изглежда и ние самите трябва да се променим... но пътищата не са само от асфалт /има и морски пътища / трагедии стават в морето въздуха както ще стане ясно по-нататък.
Пътни произшествия 2. Пътят Бъргас-Созопол.
http://alexs.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/14/pytni-proizshestviia-chast2-pytiat-burgas-sozopol.764701
А.С.
Тагове:
Не зная - пътищата ли са криви, пътуващите ли са... диви...
цитирайза да сме наясно с положението - ние и движението по пътищата.
Поздравления за началото на една рублика, която да ни "отвори" очите за истинското, за трагичнато и за нашето утре!
Радвам се, че тази рублика се заемаш ти да я водиш!
От мястото на произшествието.
Приятен ден!
цитирайПоздравления за началото на една рублика, която да ни "отвори" очите за истинското, за трагичнато и за нашето утре!
Радвам се, че тази рублика се заемаш ти да я водиш!
От мястото на произшествието.
Приятен ден!
понякога повече ,отколкото по време на война ...
Подкрепям идеята за такава рубрика и те поздравявам за начина
по който я поднасяш ...като вълнуващ разказ ,човешка загриженост...и една червена лампичка ,която свети с предупреждение ...
Да , един миг променя живота завинаги ...Да не го забравяме .
Поздрави !
цитирайПодкрепям идеята за такава рубрика и те поздравявам за начина
по който я поднасяш ...като вълнуващ разказ ,човешка загриженост...и една червена лампичка ,която свети с предупреждение ...
Да , един миг променя живота завинаги ...Да не го забравяме .
Поздрави !
Много живо си описал преживяното.
Пренесох се в атмосферата на твоя ден, докоснах се до мислите ти.
Изключително трогателно е това с обувката и чадърчето останали на улицата....неприятно, но...нечия съдба...какво да се прави.
Трябва много да се внимава по пътищата, иначе....човешкият живот се прекъсва само за миг.
цитирайПренесох се в атмосферата на твоя ден, докоснах се до мислите ти.
Изключително трогателно е това с обувката и чадърчето останали на улицата....неприятно, но...нечия съдба...какво да се прави.
Трябва много да се внимава по пътищата, иначе....човешкият живот се прекъсва само за миг.
имаш стегнат стил. Нещастието и произшествията, уви са всеки ден до нас...
цитирайРеално ежедневието ни поднася много такива случаи за транспортни произшествия. КАТ я карат отгоре, отгоре, стандартен протокол. А, има ли свидетели? Именно това се губи от погледа, защото те са или удобни или неудобни за потърпевшите.
Поздрави за поста!
цитирайПоздрави за поста!
mt46 написа:
Не зная - пътищата ли са криви, пътуващите ли са... диви...
Но най-вече пътуващите диви....
dalida написа:
за да сме наясно с положението - ние и движението по пътищата.
Поздравления за началото на една рублика, която да ни "отвори" очите за истинското, за трагичнато и за нашето утре!
Радвам се, че тази рублика се заемаш ти да я водиш!
От мястото на произшествието.
Приятен ден!
Поздравления за началото на една рублика, която да ни "отвори" очите за истинското, за трагичнато и за нашето утре!
Радвам се, че тази рублика се заемаш ти да я водиш!
От мястото на произшествието.
Приятен ден!
Само че в малко по-друг вид!
stela50 написа:
понякога повече ,отколкото по време на война ...
Подкрепям идеята за такава рубрика и те поздравявам за начина
по който я поднасяш ...като вълнуващ разказ ,човешка загриженост...и една червена лампичка ,която свети с предупреждение ...
Да , един миг променя живота завинаги ...Да не го забравяме .
Поздрави !
Подкрепям идеята за такава рубрика и те поздравявам за начина
по който я поднасяш ...като вълнуващ разказ ,човешка загриженост...и една червена лампичка ,която свети с предупреждение ...
Да , един миг променя живота завинаги ...Да не го забравяме .
Поздрави !
Само че, ще изляза извън тези рамки понякога.....
И най-важно ако искат да си извлекат някои поуки четящите..... Благодаря!
joysii написа:
Много живо си описал преживяното.
Пренесох се в атмосферата на твоя ден, докоснах се до мислите ти.
Изключително трогателно е това с обувката и чадърчето останали на улицата....неприятно, но...нечия съдба...какво да се прави.
Трябва много да се внимава по пътищата, иначе....човешкият живот се прекъсва само за миг.
Пренесох се в атмосферата на твоя ден, докоснах се до мислите ти.
Изключително трогателно е това с обувката и чадърчето останали на улицата....неприятно, но...нечия съдба...какво да се прави.
Трябва много да се внимава по пътищата, иначе....човешкият живот се прекъсва само за миг.
За някои неща в писането може да се уча от теб! А човешкия живот е най-ценен, трябва да се внимава!
rustam написа:
Така е ..... за съжаление...имаш стегнат стил. Нещастието и произшествията, уви са всеки ден до нас...
kleopatrasv написа:
Благодаря!Реално ежедневието ни поднася много такива случаи за транспортни произшествия. КАТ я карат отгоре, отгоре, стандартен протокол. А, има ли свидетели? Именно това се губи от погледа, защото те са или удобни или неудобни за потърпевшите.
Поздрави за поста!
Поздрави за поста!
Ами когато Синия на деня блъсне слабия тогав какво става ....... в следващия пост по тази тема се споменавт такива неща.... Силния имам предвид кмет депутат големия бизнесмен понякога и министри или техните половинки - съпрузи....
В случая , не знам ! КАТ ще установи .
За да се пресекат траекториите , някои е бил несъобразителен и с понижено внимание. Жалко .
цитирайЗа да се пресекат траекториите , някои е бил несъобразителен и с понижено внимание. Жалко .
13. panazea - Винаги има виновен !
цитирайpanazea написа:
Точно така. Благодаря за коментара!В случая , не знам ! КАТ ще установи .
За да се пресекат траекториите , някои е бил несъобразителен и с понижено внимание. Жалко .
За да се пресекат траекториите , някои е бил несъобразителен и с понижено внимание. Жалко .