2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочитайки отново произведенията на Оруел, ние все още не губим надежда, че те няма да се сбъднат.
Всички животни са равни. Но някои животни са по-равни от другите.
Свободата – това възможност да се каже, че две по две е четири. Ако това е позволено, всичко останало следва от него.
Ако спазваш малки правила, може да нарушаваш големите.
Ако ви е нужен образа на бъдещето, представете си ботуш, който тъпче човешко лице – вечно.
Властта – не е средство; тя е цел. Диктатура се установява не с цел да се защитава революцията; революция се прави, за да се установи диктатура. Целта на репресиите са репресии. Целта на изтезанията са изтезания. Цел на властта- власт.
Към какви възгледи се придържат масите е без значение. На тях може да им се предостави интелектуална свобода, защото те нямат интелект.
В едно общество обикновените хора трябва да живеят, въпреки съществуващия ред на нещата.
Най-добрите книги ти разказват това, което вече сам знаеш.
Масите никога не въстават сами и никога не въстават, защото са угнетени. Нещо повече, те дори не осъзнават, че са потиснати, докато не им се даде възможност за сравнение.
Много хора се чувстват спокойни в чужда земя, но презират туземците.
Всеки писател, който става застава под партийно знаме, рано или късно е изправен пред избор – или да се подчини или да млъкне.
Има ситуации, когато „погрешните“ убеждения са по-искрени, отколкото „верните“.
В нашето общество, тези, които са най-добре запознати с това, което се случва, най-малко от всички са в състояние да видят света такъв, какъвто е. Като цяло, колкото по-голямо е разбирането, толкова по-големи са илюзиите: колкото по-интелигентен, толкова по-безумен.
Във времена на всеобща лъжа да се казва истината – това е екстремизъм.
Абсолютно бялото, както и абсолютно черното, изглеждат като някак дефект на зрението.
И ако всички приемат лъжата, наложена от партия, ако във всички документи има една и съща песен, тогава лъжата се намества в историята и става истина.
Няма нищо твое, с изключение на няколко кубически сантиметра в черепа.
Йерархичното общество е възможно само въз основа на бедност и невежество.
За да види това, което се случва точно пред носа ни, трябва да се борим отчаяно.
За нищо на света ти не искаш болката да се засилва. От болката искаш само едно нещо – да свърши. Няма нищо по-лошо в живота, от физическата болка. Пред лицето на болката няма герои.
Ние, представителите на средната класа, освен правилното произношение, няма какво да губим.
Войната е начин да се разбиват на парчета, да се пръскат в стратосферата, да се потопяват в дълбините на морето материали, които могат да подобрят живота на хората и по този начин в крайна сметка да ги направят по-разумни.
Патриотизмът по природа не е агресивен, нито във военно, нито в културно отношение. Национализмът е неразделна част от стремежа към власт.
Ако си в малцинство – и даже в единствено число – това не означава, че си луд.
Хората могат да бъдат щастливи само при условие, че те не смятат щастието за цел на живота си.
*Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на електронно списание НЕПОЗНАТО
Предай нататък
Нощни експлозии над кримския Джанкой: по...